Сузи се надвеси към него.
- Щом не сме ти толкова мили, тогава какво правиш тук? Защо ни помагаш?
Той сви устни и пое няколко пъти дълбоко въздух, преди да отмести очи от нас.
- Защото все ми натяквате, че съм нямал друг избор.
И двамата със Сузи млъкнахме. Спомних си как в апартамента Мазния заяви по телефона си същото - че информаторът просто няма друг избор. Очевидно го държаха с нещо. Познавах чувството и знаех, че не е приятно.
После въздъхна, вдигна поглед и се усмихна:
- Ще умра като боец.
Това бяха последните му думи, преди да тръгне. Двамата със Сузи го проследихме с поглед нагоре по „Биркенхед“ и след като се изгуби в далечината, тръгнахме след него. Стигнахме до гаражната врата зад апартамента му и в същия момент през пуснатите пердета на най-горните прозорци на кооперацията пробягна светлина.
Момичето и двамата й двайсетинагодишни спътници изникнаха от тъмницата, която обгръщаше „Сейнт Чадс“. Движеха се, без да бързат, явно дъждът не ги притесняваше. Нито пък нашето присъствие им пречеше да се боричкат, докато си разделяха съдържанието на найлоновия плик, който носеха. Момичето ни позна и като минаха покрай нас, се усмихна, прокарвайки език по напуканите си устни. Пресякохме, за да се скрием в тъмнината, в случай че уличната камера вдясно реши да обърне посоката си към нас. Мястото, откъдето излязоха тримата, изглеждаше като вход на гараж и когато го подминахме, до нас стигна приятен, но настойчив глас:
- Кажи, готин, какво да бъде?
Вгледах се в тъмнината и скоро двайсетинагодишен бял мъж с раздърпана фигура се появи на светлината на запалката си. Сигурно беше хартисал от компанията, която току- що ни подмина. Дънките му бяха разпрани, коженото яке - просмукано от дъжда. Приближи се още малко. Явно от последния път, когато се видяхме, беше изпушил достатъчно у, трева, за да се изличим от съзнанието му.
- И какво да искаме?
Знаех със сигурност, че говоря аз, но не можех да позная гласа си. На сводника обаче не му направи впечатление. Извади цигарата от устата си и махна с ръка.
- Каквото и да е - бели, индийки. Имам от всичко - каза с фъфлещ глас. - Само се отбийте малко от пътя и всичко ще ви покажа.
Издърпах ръката си от тази на Сузи и се обърнах с лице към него. Стана й ясно какво се каня да направя още преди да съм посегнал.
- Чакай, спри. Не сега, не сега...
40.
Сузи не мърдаше от тротоара, докато аз се приближавах към сводника. Той се дръпна от стената и започна да трамбова от крак на крак.
- Хубаво бе, приятел, кажи тогава какво искаш. Имам всякакви - с бяла, с кафява кожа, всякакви. Ти само кажи.
Вече бях на около метър от него с поглед, фиксиран върху главата му. Сега хвърли един доста поизплашен поглед към Сузи и подхвърли:
- Хубаво, кажи й само да...
Това бяха последните думи, които изфъфли. В този момент лявата ми ръка го сграбчи за вратлето, а с дланта на дясната го светнах под брадичката, от което главата му отскочи назад и той се строполи като чувал картофи на цимента. От устата му изскочи, нещо, което явно беше държал под езика си, за да може успешно да фъфли, и сега със съвсем нормален глас изрева:
- Майната ти, копеле!
Когато се раздвижи в краката ми, аз замахнах и го ритнах в лицето. В тъмнината не успях да разбера къде точно по мутрата му се стовари кракът ми, но и не държах много. Когато го ритнах повторно, Сузи вече дърпаше ръката ми и шепнеше немного тихо:
- Какво си въобразяваш, че правиш? Хайде, тръгвай!
Кретенът беше паднал с лице по земята, така че сега му ударих един ритник в слабините, като се надявах да съм уцелил бъбрек, после още няколко в корема. Дръпнах ръката си от Сузи и се наведох над нещастника.
- Сега нямаме време за това!
Започнах да го влача по мокрия асфалт към тротоара, а Сузи се опитваше да ме тегли в обратната посока.
- Какво, по дяволите...
Стоварих го с лице на земята върху тротоара. Раменете му бяха на самия ръб на тротоара, лакътят му опираше върху капчука на водосточната тръба. Опита да се свие на кълбо, но аз не му позволих - хванах ръката му и я изтеглих настрани.
Сузи клекна до него.
- Стига си правил глупости, остави го на мен.
Сграбчи го за китката и изпъна ръката му. Той се опита да свие краката си, за да се защити, гласът му беше неясен, устата му сигурно вече е била пълна с кръв.
- Мръсни гадове, мръсници.
Отново се опита да се свие на кълбо, но Сузи продължаваше да изпъва китката му, така че лакътят остана встрани от тялото, опрян на тротоара.