- Хайде свършвай с това.
Отскочих на трийсетина сантиметра от земята и се стоварих отгоре с цялата сила и тежест на десния си крак. Чу се силно хрусване и нещастникът изквича като прасе. Обърнах се и го ритнах още веднъж в лицето, колкото да млъкне, а Сузи вече ме дърпаше към „Сейнт Чадс“ и тревожно поглеждаше уличната камера.
- Хайде, движи, движи по-бързо! По-бързо!
Зави надясно по „Грейс ин“ и аз я догоних само след няколко крачки.
- Каква е тая работа бе, Ник?
Докато оглеждаше улицата наоколо, аз минах през няколко локви да изчистя кръвта от обувките си.
- Да не си отписал вече нашата работа и да си го ударил на разсипия?
Изобщо не си направих труда да й отговоря, дори не ме беше грижа какво мисли за станалото. Тя обаче още не беше свършила с конското.
- Не зная какъв точно ти е проблемът, но, кълна се в Бога, сигурно няма думи да бъде изказан.
Забърза напред и пак трябваше да я догонвам. Всичко би било много просто и ясно, ако само поискаше да разбере гледната ми точка. Сега обаче не беше време за излишни обяснения. Настигнах я и дръпнах ръката й, за да вървим малко по-бавно.
- Добре, извинявай, имаш право. Прекалих и съжалявам.
После извадих оперативния телефон и набрах номера на Мазния.
- Думай - обади се Мазния.
Направихме обиколката, но не забелязахме нищо подозрително, никакви следи на живот. Някой напускал ли е мястото?
- Не. Искам да атакувате веднага щом...
Не беше коректно да го прекъсвам, но всяка работа си има правила - щом операцията започне, той трябваше да изслушва човека на място.
- Срещнахме информатора, но не каза нищо. Сега тръгваме на повторен оглед да снемем детайлите. Ще се обадя пак.
Вече бяхме тръгнали към корабния нос, когато прекъснах връзката и изключих телефона. Винаги е добре от време на време човек да запази последната дума за себе си.
Сузи отново ме беше хванала под ръка и хвърляше по някой поглед през рамо да провери дали не ни следят. Явно си беше намерила любима тема. за разговор.
- Да не ти се е разхлопала някоя дъска, а? Застрашаваш цялата операция с поведението си.
- Едва ли. Направих услуга и на двама ни. Ако изобщо отиде в полицията, което според мен е твърде съмнително, ченгетата ще наблюдават района около кооперацията зад нас, а ние ще можем спокойно да работим на обекта.
- Е, и това ако не е дебелоочие - да твърдиш, че си ни помогнал.
До повторната ни разходка през „Кингс крос бридж“ оставаха няколко локви, в които внимавахме да не стъпим, хванати за ръка.
- Това е, нали си спец по ключалките? Следващият тур е специално за теб.
Кооперацията, която ни интересуваше, имаше четири магазина с отделни витрини на приземния етаж, между които бяха входовете за жилищата. Първият магазин някога е ,9- бил индийски ресторант. Чудех се дали по мръсотията на входната му врата или на бравите някой наскоро не е оставил отпечатък от дланите си? Дали тези врати не са отваряни от някого в последно време? Ресторантът изглеждаше затворен доста отдавна, така че всяко скорошно влизане би оставило ясни следи. Едва ли - вратата беше от талашит и на нея висеше мръсен ръждясал катинар, непипван от години.
Следващата витрина беше на „Моул Джаз“, което в миналото е било или клуб, или звукозаписно студио - табелата не позволяваше еднозначно тълкуване. Катинарът на вратата беше в същото окаяно състояние, както и в предишния магазин - мръсен и целият в ръжда, с парче дъвка, която някой отегчен минувач бе залепил на ключалката му.
Третият беше „Дрес Райт“, по прозорците имаше добре заключени ролетки, които преди месец-два сигурно доста бяха ядосали някого, защото от ударите по тях първите слой- два мръсотия бяха олющени. Малко вероятно да бъде използван като вход или изход в кооперацията - ролетките биха вдигали прекалено много шум и биха отнели твърде дълго време при отваряне и затваряне.
„Източното око“, четвъртият подстъп, определено е бил навремето си приятен индийски ресторант и последното заведение в района преди бара за сандвичи на Джим по-надо- лу. Вдясно от преградените витрини имаше врата, чийто катинар не беше от най-новите, но определено някой се бе опитвал да го отваря наскоро^ Сузи също го забеляза, двамата спряхме и се усмихнахме, после аз минах малко по-напред, така че тя да огледа добре ключалката. Влажната й от дъжда коса скри лицето ми, докато ми обясняваше в ухото какво й е направило впечатление.
Мръсотията е изпадала на места, вратата е била отваряна, и то доста скоро. Засега не зная със сигурност, но предполагам, че момичето е заключило останалите терористи, преди да се върне в Кингс Лин.