Сузи провери с ръка над рамката на вратата.
- Но в нея не намерихме друг ключ.
- И какво мислиш търся в момента?
Ръката й пусна рамката и очите й пламнаха от вълнение.
- Намерих го, сигурно са планирали да се върне. Щом ги е заключила, ония сто на сто имат резервен маршрут за бягство.
Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго и дъхът й лепнеше по лицето ми.
- Не е зле да провериш, може все пак да ни потрябват отново уменията ти, за да влезем вътре.
Усмихнах се и я прегърнах през раменете, докато тя проверяваше ключа. При най-малкото подозрение, че няма да може да заключи обратно катинара или че ключът ще се счупи вътре, веднага щеше да се откаже. Но, изглежда, всичко беше наред, ключът като че ли ставаше. Надолу по „Грейс ин роуд“ мина една полицейска кола с включени сирени, което в квартала не правеше повече впечатление от хванатите под ръка влюбени двойки и съответно точно толкова привличаше хорските погледи.
Изведнъж Сузи се отдръпна от мен, усмихна се и ми лепна една целувка на устните.
- Нали знаеш, в случай че някой наблюдава.
- Можеше поне да вземеш дъвки с вкус на джоджен, устата ти още мирише на оная гадост, дето остави в сака си.
- Но от целувката не се оплакваш, нали?
Върнахме се до корабния нос и обиколихме комплекса от другата страна, за да огледаме по-отблизо района откъм „Пентънвил“. Старото бюро на „Ем Ти Си“ беше номер 297. Сузи ме хвана за ръка и се сви в прегръдката ми.
- Номер 297. Без ключалки. Възможен резервен маршрут за бягство?
- Става - може да е залостена отвътре и след това да е закован отново талашитът.
- Струва ми се, че скоро ще разберем каква е работата.
Продължихме надолу по „Пентънвил“ и пресякохме „Кингс крос бридж“, после завихме два пъти вляво, така че хем да се върнем към паркинга, хем да сме възможно най- далеч от обекта. Накрая стигнахме под някакви железопътни мостове, които идваха от гарата. Наоколо беше тихо, автомобили почти не минаваха, хора - още по-малко. Включих оперативния телефон и се обадих на Мазния да му предам подробностите от повторния оглед.
- Кога ще атакувате мястото?
- Не съм сигурен. Може да ни отнеме час или два, всичко зависи от подготовката.
- Не губете много време. И не забравяйте, че трябва на всяка цена да укротите Зимния дух.
Стори ми се, че си поема дъх, сякаш ще ни дръпне поредната си реч. Сега обаче не му беше времето.
- Ще се обадим, преди да атакуваме - за втори път му взех думата, без да ми мигне окото. Какво пък ако съм му кривнал малко шапката - и без това скоро вече можеше да не съм между живите.
41.
Сузи пооправи с пръсти подгизналата си от дъжда коса и двамата тръгнахме покрай строителните съоръжения, като внимателно отбягвахме светлината, която хвърляха уличните лампи. Забавих малко ход - колата вече беше наблизо, *• а не исках да прекарваме вътре повече време от необходимото. В тези смутни времена на постоянна заплаха от тероризъм полицията проверява всяка необичайна гледка, а и блюстителите от „Борба с порока“ сигурно бяха плъзнали наоколо. Последното нещо, което влизаше в плановете ни, беше някой униформен с фенер в ръка да ни подкани учтиво да излезем от колата и да му отворим багажника.
- И тъй, ключарке, какво ще кажеш за този план. Взимаме чантите с екипите и отиваме при вратата. Ще ме прегърнеш през врата, точно както направихме при огледа, и зад гърба ми ще завъртиш ключа. Какъв модел е?
Бях убеден, че за всеки случай ще вземе със себе си и комплекта с инструменти за проникване.
- От секретните, но едва ли много ще се опъва.
- Та значи отключваш помещението, аз влизам и те прикривам, докато внасяш чантите и затваряш вратата. Щом влезеш, ще я залостим.
Сузи огледа строителната площадка, където, изглежда, не липсваше никакъв материал.
- Все има нещо тук, което да ни свърши работа.
Трябваше ни нещо, с което да запречим вратата отвътре и да преградим възможния им резервен маршрут за бягство, така че да хванем терористите в капан.
- След това надяваме екипите. Този път няма да слагам качулката - вдига твърде много шум. Ще си сложа противогаза, но качулката ще държа на гърба си до последния възможен момент.
Едва ли беше реално да правим разбор на задачата, но все пак трябваше да имаме в общи линии някакъв план за действие.
- Щом сме готови, започваме да проверяваме мястото от долу на горе. Ще трябва да претърсваме стаите една по една, освен ако не чуем нещо подозрително.
- Ами ако сме сбъркали вратата и в тази част на сградата няма никой? Не можем да излезем навън, облечени целите в „Гор-Текс“ и с противогази в ръка.