Преправих си гласа с неговия тембър.
- „И приберете Зимния дух на всяка цена.“
Сузи присви очи.
- И той си има задължения, не мислиш ли?
Когато стигнахме колата, Сузи скочи право на шофьорската седалка.
- Първият пост е за мен.
Аз отидох до багажника и я изчаках да го отвори. Заех се да проверявам екипа си, без да се притеснявам за нищо наоколо - при най-малкия проблем Сузи щеше да ме пре- дупреди. Само трябваше да запали мотора, при което аз чевръсто затварям багажника, заемам мястото си в колата отпред и двамата спокойно отпрашваме нанякъде.
Автоматът си беше зареден и готов за стрелба, но все пак проверих затвора и пълнителя. После се уверих, че първите патрони в резервните пълнители са легнали добре на местата си и чак тогава ги сложих в страничните джобове на панталоните си „Гор-Текс“.
Когато привърших, потропах върху капака на мондео- то и се приближих към шофьорската врата. Сузи излезе от мястото си зад волана. Лицето й беше изгубило всякакво * изражение. Перфектно. Сега в главата й беше единствено задачата.
- Умирам за едно кафе.
- Няма лошо - отговори тя, докато обикаляше да провери дали всички врати са заключени. - За мен чаша кола и „Джак Даниелс“.
Доволни тръгнахме хванати под ръка обратно към булеварда, като скрихме ключа под един от бетонните стълбове, които отклоняваха движението. Оттук нататък разговорите секваха, всеки щеше сам за себе си да се опита да изживее ситуациите, в които може да попаднем, като започнем от най-реалната - катинара на входа, - и да застане лице в лице с кошмарите си.
42
Погледнах часовника - минаваше два, но терористите едва ли бяха легнали да спят. Всяко по-рязко натискане на спирачки навън или драскането на плъх по стаите би ги накарало да ококорят очи. Някои от тях може би топлеха вече спалните си чували, но това означава, че са оставили поне един на пост. Кой от двата варианта беше по-лош - да спят или да са будни? И има ли изобщо някакво значение? Фактът е, че негодниците са вътре и скоро ще ги открием.
Свихме наляво към „Кингс крос“. Всички късни магазини за бързо хранене в района бяха вече затворили, но тротоарите тънеха в опаковки от сандвичи и купища изпомачкани кутии бира. Наоколо се мотаеха значително по-малко пияници, но за проститутките нощта едва започваше. Обстановката обаче не изглеждаше като цяло особено променена. Уличната камера срещу метрото гледаше към полицейската будка.
Когато стигнахме кръстовището към корабния нос, Сузи извади комплекта си шперцове за секретни ключалки. Едва ли трябваше да се притесняваме дали правим впечатление с присъствието си - районът изобилстваше от евтини хотели и тийнейджърите с раници на гърбовете, както и командированите чиновници не бяха необичайна гледка наоколо, независимо коя част от денонощието е. Пресякохме кръстовището хванати за ръка. Когато стигнахме от другата страна, хвърлих един поглед към нея и се усмихнах.
- Готова ли си?
- И още как - отговори, като ми върна усмивката. Очите й бавно се отклониха от лицето ми и за кратко фокусираха върху камерата пред метрото:
- Все още гледа към пътя.
Свихме вляво по „Грейс ин“ и когато стигнахме обекта, аз свалих чантата си, заех позиция с гръб към вратата и разтворих широко ръце в прегръдка. Сузи се усмихна, остави чантата си до моята и се изгуби в обятията ми.
- Малко по-вляво.
После посегна за ключа над рамката на вратата и докато прегръщах с ръка мократа й коса и я гледах влюбено, тя намести глава, така че да вижда през рамото ми, и с пръсти напипа ключалката.
- Добре, ще стане. Всичко е наред, само стой така.
Наоколо не се мяркаше жива душа, но и да минеше някой, това едва ли щеше да промени нещата. Независимо от ситуацията просто трябваше да си свършим работата - както когато се наложи да прескачаме онази ограда в Кингс Лин. Ако само се мотаем, вероятността да привлечем някой любопитен поглед е много по-голяма.
На двайсетина метра зад нас две коли с надути докрай уредби засилиха точно при кръстовището с корабния нос и минаха, без да се съобразяват със светофара. Още усещах пулсациите във въздуха, когато Сузи свали ключа и не след дълго веригата, на която висеше катинарът, се изхлузи от халката.
- Нищо работа.
Притисна глава в гърдите ми, докато опитваше вратата, и аз използвах момента да огледам прозорците на жилищата над магазините от другата страна на улицата.
- Поддава, вратата ще се отвори.
Свалих дясната си ръка от гърба й и я проврях помежду ни, така че сега всеки минаващ би си помислил, че я опипвам. Тя отдръпна корема си от тялото ми и аз бръкнах под потника си за пистолета.