- Чакай, стой така.
Откъм корабната кърма по нашата страна на улицата приближаваха два силуета.
Ръката ми беше хванала дръжката на пистолета под потника. Двамата бяха поредните тийнейджъри, излезли на разходка из тъмните улици. Те видяха къде е ръката ми и очевидно решиха, че тази вечер ще ми излезе късметът. Преди да отминат, и двамата широко ми се ухилиха с думите:
- Е-ей, и да топнеш чушката, брато.
Сузи на свой ред впи устните си в моите. Ароматът на дъвка в устата й вече започваше да убива вонята, която донесе от Кингс Лин. Придърпах я малко по към себе си с лявата ръка. Какво пък, това можеше да е последният път, когато целувам жена в този живот.
Когато двамата се изгубиха към метрото, огледах набързо улицата за последен път и хванах с лявата си ръка вратата.
- Готова ли си?
Тя прибра дъвката си, кимна и хвана здраво дръжката на браунинга.
- Още малко, съвсем малко, хайде... Тръгвай!
Отстъпи леко назад, така че да ми освободи място да се обърна, и аз извадих пистолета. Палецът ми дръпна ударника и с пистолет, опрян до корема, минах настрани през малко повече от педя отворената врата в тясното антре. Вътре беше тъмно като в рог. Веднага щом прекрачих прага и стъпих на циментовия под, наведох тяло, така че да заблудя за ръста си, и насочих пистолета напред с натиснат наполовина спусък.
Тънък лъч светлина от уличните лампи се отразяваше върху покрито с линолеум стълбище на около осем метра пред нас. Минах малко по-навътре, за да освободя място за Сузи.
C дулото на оръжието посочих към стълбището и внимателно вдигнах крак да се приближа натам, да не би да бутна нещо, оставено по пода. Очите ми бяха на четири. До стълбището оставаха не повече от пет-шест крачки, когато зад гърба ми по „Грейс ин“ мина кола, чиито светлини нахлуха през открехнатата входна врата, и вляво от себе си мярнах друга врата. Спрях точно пред нея и изчаках Сузи да затвори, което ни потопи в непрогледен мрак. Все още не помръдвах и с отворена уста се мъчех да доловя някакъв шум откъм стълбището. По тротоара отвън приближаваха чифт високи токчета и някой им подсвирна с клаксон да спрат. След кратко ровичкане в чантите Сузи извади двата автомата и се приближи до мен.
Прибрах бавно пистолета в дънките си, като предвари-. телно пуснах с палец предпазителя. С поглед, насочен към стълбището, и ухо, наострено до вратата, протегнах дясната си ръка към Сузи, която ми подаде автомата. Когато дръжката на оръжието легна сигурно в ръката ми, десният палец вдигна предпазителя.
Бръкнах в предния джоб на дънките си и извадих оттам фенерчето. Покрих отражателя с лявата си ръка и включих с устни батерията, така че през пръстите ми едва се процеждаше тънък лъч светлина, който насочих към вратата. Беше дървена, с две резета, по които почти нямаше останала боя - едно около средата, с метална дръжка за отваряне, другото на нивото на брадичката ми.
Светнах с фенерчето малко над дръжката, за да може Сузи да види, че заставам откъм пантите, като през цялото време внимавах да не би светлината да се отразява през ключалката от другата страна на вратата, както и да не настъпя някой от боклуците върху пода. Тя бързо се ориентира в обстановката и като мушна ръка в ръкава на дрехата си, хвана стабилно дръжката, без да мести тялото си към вратата, в случай че от другата страна дебнеше някой със заредено оръжие. Аз на свой ред облегнах дясното си рамо на касата и изтеглих приклада на автомата си колкото позволяваше металният удължител.
Наместих приклада на дясното си рамо и преглътнах слюнката, която се беше насъбрала в устата ми. Можех просто да я оставя да тече навън, но нямах намерение да оставям материал за ДНК анализ. Нагласих главата си така, че удължителят на приклада да прилепва удобно на бузата ми, и хванах късата цев с лявата ръка. В матовата светлина на фенерчето видях, че Сузи също е разгънала максимално приклада на оръжието си. Когато лявата й ръка хвана отново дръжката на вратата, изгасих фенерчето.
На улицата отвън някой шумно се изсмя. Пуснах предпазителя на автомата си до положение за единична стрелба и когато щракна на място, бавно се отместих от стената и протегнах предпазливо ръка напред, докато не докоснах Сузи. Потупах я по рамото, доколкото можех да преценя в тъмнината, и после отново хванах дулото.
Дръжката леко изскърца и аз насочих оръжието си към пролуката, която вратата всеки момент щеше да отвори към помещението от другата страна. Когато разстоянието меж- ^цу вратата и касата стана около инч, от другата страна се процеди оскъдното улично осветление, проникващо през празните дупки за отдушниците, които зееха високо в тавана. Влязох, като веднага се отместих вляво от рамката на вратата, и останах така на мястото си с вдигнато дуло и отворени на четири очи, докато Сузи пристъпи и зае позиция вдясно.