Сега и двамата бяхме встрани от вратата, в магазина за сандвичи на Джим. През десетинасантиметровите пролуки над закования върху прозорците на „Ем Ти Си“ талашит проникваше светлина от уличните лампи. Вдясно видяхме полуотворена врата. Сузи тръгна нататък, като гледаше да не събира боклуците по пода в краката си, и застана откъм пантите с оръжие, насочено към пространството, което се откриваше към съседната стая. Когато заех позиция зад нея, тя прекрачи вътре. Аз я последвах от дясната страна, като непрекъснато проверявах предпазителя дали все така седи на единична стрелба.
Помещението на „Ем Ти Си“ не беше особено голямо, имаше само стар щанд и няколко лавици. През закованите прозорци към нас долетяха разпалените гласове на спрелия таксиджия и няколкото закъснели посетители на лондонските клубове, които спореха за цената да ги откара до „Хърни хил“. Някакъв мъж обясняваше на шофьора, че 25 лири за такова разстояние си е чисто набутване. Последва тряскане на врата и всеки продължи по пътя си.
Тръгнах назад към закусвалнята на Джим, без да свалям оръжието от рамо, като внимавах къде стъпвам по разхвърляния под. На светлината, която се процеждаше през пролуките, забелязах, че през долната част на вратата, откъдето влязохме, се прокрадна лъч ослепителна светлина, след което по улицата отминаха няколко автомобила.
Сузи покри стълбището, докато аз изваждах металните сглобки от джобовете на дънките си. Колкото можех по-ти- хо вклиних три от железата между вратата и рамката - на горе-долу равни разстояния. Няма начин някой да успееше да отвори тази врата само с едно блъсване и да изскочи навън.
Прибрахме чантите и се върнахме обратно в закусвалнята на Джим. Сузи оплете ръката си в ръкава на пуловера, за да затвори вратата зад нас. Миризмата на застояло вътре беше с нож да я режеш.
От другата страна на „Ем Ти Си“ по „Пентънвил“ мина е- линейка и синята светлина от буркана пробяга по тавана. Запътих се да залостя отвътре вратата на номер 297 с останалите метални сглобки, а Сузи в това време започна да облича защитния си екип.
43.
След като свърших с вратата, започнах да нахлузвам бактериологическия екип върху тялото си. Автоматът ми беше на удобно разстояние от мен, така че само с едно движение да се пресегна и да хвана дръжката, след това да освободя предпазителя с палец. Очите ми и за миг не напускаха затворената врата към коридора.
Сто пъти бих предпочел да съм облечен от главата до петите в кевлар, а не в „Гор-Текс“, но запазих неудоволствието за себе си. Последна проверка на предпазителя, и вече бях готов да тръгвам с противогаз в лявата ръка и гумените обувки на краката, с които тепърва трябваше отново да свиквам.
Първите няколко крачки направих изключително предпазливо. Когато стигнах вратата за коридора, откъм улицата се чуха тропане на токчета и весел смях, които отзвучаха по посока закусвалнята на Джим. Мръднах леко вдясно към дръжката и внимателно оставих автомата си на пода. Пригладих косата назад от челото си и нахлузих гумената маска на лицето си, така че да прилепва плътно и абсорбаторната кутия да е завъртяна здраво.
Започнах с кратки, но дълбоки вдишвания, за да наситя дробовете си с кислород, който беше силно примесен с миризма на нова гума. После взех автомата от пода, станах и наместих ръкохватката в дланта си, а удължителя на приклада към рамото и с показалец, опрян на скобата около спусъка, и палец до предпазителя проверих холографския мерник.
Сузи опря автомата си в рамото и се облегна плътно до стената от лявата страна на входа. Наведох ухо към вратата, но не успях да доловя друг шум освен плисъка на уличните локви от газещите през тях автомобили. Тогава отстъпих малко от вратата и заех позиция за стрелба с крака, разкрачени на ширината на раменен, леко приведен над оръ- « жието, със свит в коляното ляв крак. Сузи се пресегна и хвана дръжката. Кимнах и тя освободи езика на бравата.
Вратата се отвори с четири кратки изскърцвания, докато не зейна десетинасантиметрова пролука, през която навлизаше единствено тъмнината от коридора. После Сузи издърпа още малко дръжката, така че през 60-70-сантиметровото пространство можеше спокойно да се премине оттатък, аз бавно вдигнах левия си крак над прага и внимателно поставих гумената подметка на обувката си върху пода от другата страна. Усетих под крака си парче хоросан и отместих подметката няколко сантиметра, докато не напипах сво- бодно място. Теглех въздух от абсорбаторната кутия и пристъпвах към стълбището, което се падаше пет разкрача вляво от мен. Очите ми бяха отворени на четири, оръжието насочено напред в тъмнината.