Когато стигнах подножието на стълбите, безрезултатно се взрях в тъмнината, където стъпалата постепенно се губеха. От напрежението изпитах нужда да напълня гърдите си с въздух, който с мъка изтеглих от противогаза.
Сузи вече беше зад мен. Чух триенето на „Гор-Текс“ и се обърнах, когато заемаше позиция с насочен автомат в посоката, където продължаваха стълбите. Моята задача беше да изкача стълбите възможно най-бързо и най-тихо, а тя трябваше да бди долу, докато не стигна площадката на втория етаж. После аз ще наблюдавам, докато тя идва насам. Ако някой се появи отгоре, за нея щеше да е невъзможно да открие огън, без да ме засегне, и колкото по-нагоре отивах, толкова повече заставах пред прицела й. При подобна ситуация планът ми беше да се просна по очи на стълбите и да я оставя да се занимае с който беше горе, докато аз се плъзгам обратно надолу към партерния етаж...
Бях стигнал към средата на стълбището, може би десетото или дванайсетото стъпало, когато усетих, че не мога да стъпвам стабилно с десния си крак и облегнах рамо на стената до мен за опора. Засмуках кислород, сякаш бях във водолазен костюм дълбоко под водата. От потта, която струеше по мен, дишането звучеше като стичането на вода през язо- вирна каскада. Капки пот се стичаха по гърба ми и се събираха към дънките, от които вече можех да изстискам вода.
Площадката към първия етаж нямаше врати, беше заобиколена единствено от стени, измазани с хоросан. Над себе си видях светлина, но тя вече не се процеждаше през пролуки както на партера, а влизаше от улицата през прозорците на първия етаж. Идваше отдясно, което означава, че стълбището най-вероятно се извива на 180 градуса, преди да продължи към горната площадка.
Продължих нататък, като продължавах да се опирам в стената, и този път погледът ми изцяло беше насочен към светлината, която напираше отгоре. Всеки, който застанеше в нея, би нарушил със сянката си потока й и така нямаше да ме свари неподготвен, когато тръгна по следващото стълбище.
Още няколко стъпала, и вече бях на площадката. Пресякох траекторията, която автоматът на Сузи покриваше от долния етаж, и се притиснах в далечния ляв ъгъл на бетонното каре, откъдето започваха нови стълби нагоре, с автомат, опрян на рамо и готов за стрелба. От това положение виждах шест-седем стъпала нагоре, но не възнамерявах да рискувам с някой над мен, който несъмнено щеше отдалеч да засече изкачването ми. Трябваше да изчакам Сузи да ме прикрива. Погледнах надолу и видях силуета й постепенно да изниква от тъмнината. Автоматът й вече не беше в позиция за стрелба, много по-важно беше да се изкачи безшумно по стъпалата към мен. Напрегнах ушите си да доловя някакви гласове или звуци, но единственото, което стигаше до мен, беше скърцането на дървените стълби, по които се изкачваше Сузи, собственият ми дъх през противогаза и от време на време моторът на някой от минаващите по улицата под нас автомобили.
След няколко секунди Сузи вече беше почти до мен, свита в срещуположния ъгъл на площадката с автомат, долепен до гърдите. Оставих й минута да се посъбере и когато ми кимна, че е готова, бавно се приплъзнах напред, опрял гръб в стената, докато накрая светлината от горния етаж не очерта ясно силуета ми.
Този път тръгнах от левия край на стълбището, докато Сузи се премести вдясно, което й откриваше по-добър прицел. Главата ми направо беше наводнена в противогаза, а ръцете ми подгизваха в гумените ръкавици. По едно време ми се прииска да избърша с тях потта, която висеше на капки по веждите ми.
Почти бях стъпил на следващото стъпало, когато над себе си чух шум, нещо, което дереше пода отгоре. Застинах на място с отворена уста и притаих дъх.
Дали просто някоя от гредите на горния етаж се беше слегнала, или може би имаше плъхове? Опрях обувката си на стъпалото, така че да не губя равновесие, и пак си поех дъх, като преглътнах лигите в устата си. Все още не бързах да продължа, ослушвах се дали няма да доловя отново нещо.
Така изкарах шест или седем минути, през които мускулите ми едва не получиха спазъм. От улицата не се чуваше никакъв шум освен яростните псувни, които няколко от скитниците долу си размениха за правата над някой спален чувал по близките входове. После дъждът се усили и отново затропа по стъклата на прозорците.