Погледнах надолу към Сузи, която все още седеше където я оставих, с оръжие, насочено над себе си. Нямаше голямо значение дали беше доловила същото както и аз - щом не се движех напред, значи нещо не е наред. Реакциите ми бяха единственият й ориентир за ситуацията тук, горе.
Изчаках още трийсетина секунди и отново тръгнах с приклад, опрян в рамото, и палец върху предпазителя, свален на единична стрелба. Не отлепих гърба си от лявата стена на стълбището чак докато не изкачих площадката и се сврях в левия ъгъл, така че да съм далеч от прозореца. Отраженията от уличните лампи хвърляха по някое светло петно върху дървения под и много сянка от мръсотията върху стъклата на прозорците, по които пердашеше дъждът. Точно от другата ми страна, зад прозореца, където стълбите отново се извиваха на 180 градуса и продължаваха нагоре, видях врата - затворена, с евтина облицовка и дръжка от лявата страна.
Сузи тръгна след мен, а аз отново освежих дробовете си с малко въздух. Спря малко преди да се качи на площадката, облегната на дясната стена, в очакване да я упътя за по-нататъшните действия.
Кимнах и Сузи постави ръка на дръжката. При завъртането железните панти от нейната страна съвсем лекичко изскърцаха и вратата се открехна около инч пред погледа ми. Видях светлината, която влизаше през прозорците от двете страни на корабния нос. Прекрачих прага и се ориентирах веднага вляво, за да може Сузи, която беше само на крачка зад мен, да заеме позиция от другата страна. С приведено тяло зашарих с дулото на автомата из стаята, но не си харесах цел. После направих три крачки навътре и останах на място с оръжие, оцряно в рамото ми. От това положение виждах целия нос на кораба.
Нямаше преградни стени подобно на долния етаж, цялото помещение беше един голям хол. До прозорците беше оставено старо стоманено бюро, около което се търкаляха няколко пластмасови стола. По средата на стаята беше захвърлена една доста изстрадала сателитна чиния, около метър и половина в диаметър. Останалата част от помещението не беше по-приветлива. Дъждът вече сериозно удряше по стъклата, като че ли бяхме затворени в кухината на барабан.
Поех си няколко пъти дълбоко въздух през противогаза и се обърнах да излизаме, когато от тавана над нас нещо глухо изтропа.
Онези гадини бяха някъде горе, на втория етаж точно над нас.
44.
Не помръдвах от мястото си, а очите ми оглеждаха тавана, откъдето се чу шумът. Затворих очи, за да се концентрирам по-добре, но повече нищо не успях да доловя освен тропането на дъжда в стъклата и плискащите локви от минаващите долу автомобили.
Изнизаха се две или три минути. Бях повече от убеден, че шумът дойде някъде вдясно от мен. Откъдето и да беше дошъл този шум обаче, едно бе сигурно - източникът му беше човек от плът и кръв.
Да дебнем повече си беше чиста загуба на време. Горе сигурно ни чакаха ключалки, боклуци, около които трябва пипнешком да се ориентираме, както и капани, които да предупредят за нахълтването ни. Сузи не се нуждаеше от подкана - когато се обърнах, тя вече излизаше през отворената врата. Тръгнах след нея с опрян на рамото автомат и палец върху предпазителя на положение за единична стрелба.
Приближих касата отдясно и се наведох, докато погледът ми не се спря на около половината разстояние по стълбите нагоре. Опрях металния удължител на приклада в бузата си, после хвърлих един поглед на холографския мерник, който безпогрешно локализираше целите пред мен.
От късите страни площадката завършваше със солидни метални врати, които се затваряха с алуминиева дръжка. Гумата на обувките ми леко изскърца, когато клекнах на стълбите да повикам с ръка Сузи. Беше време да действаме рамо до рамо.
Когато застана от дясната ми страна, тя посочи с палец наляво - към вратата, която беше избрала да атакуваме. Кимнах в съгласие и продължих в указаната посока с дуло, насочено нагоре. Не исках да я смуша погрешка в ребрата или пък, не дай си боже, двете оръжия да издрънчат едно в друго. Сузи покри с автомата си другата врата и стълбището в очакване да я повикам.
Вратата се затваряше на една плоскост със стената откъм нас, пантите бяха от лявата страна и дръжката щеше с едно натискане да отвори пролука към пространството вътре. Приближих се още малко с автомат, опрян на рамо, и силно замигах с очи под противогаза, за да махна потта по клепачите си. После долепих ухо до вратата. Първите ня- колко секунди беше все едно да опреш ухо до гигантска мида в океана, ушите долавят единствено шума на морето. След това обаче от другата страна се чу да изскърцва врата и към мен тръгнаха стъпки.