Дръпнах се две крачки назад и наведох тяло над автомата с поглед, съсредоточен пред себе си. Ами ако излезеха двама наведнъж? Или пък ако вървяха един след друг? Всичко се свеждаше до простия факт, че ако от вратата излезеше някой, аз трябва да действам незабавно. Нямаше време да съгласувам действията си със Сузи, тя знаеше залога и щеше да бъде плътно зад мен.
Стъпките приближаваха и аз натиснах наполовина спусъка на автомата. Поех си въздух и спрях поглед върху вратата, готов да сваля всеки, който се появи в обхвата на включения ми мерник. Известно време не чух нищо, после от другата страна на вратата шумът ми се стори познат. Гадът пикаеше в кофа на пода.
Поех отново дъх през противогаза и оттатък чух говор, малко по-отдалечен, явно единият беше останал назад. Шуртенето в кофата спря и след още няколко тънки струйки окончателно замлъкна.
Стъпките бавно се отдалечиха. Освободих спусъка и отново заех позиция до вратата с пуснат предпазител и пръст, опрян на скобата на спусъка. Отвътре се чу само изкашляне, после всичко в мидата заглъхна отново.
Беше крайно време да действаме. Отместих се бавно назад от вратата, докато главата ми не се изравни с тази на Сузи, която държеше на мушка другия изход.
Противогазът й засмука въздух. Вдигнах показалеца и средния си пръст над лицето й, посочих с палец надолу, после към нея и към дръжката на вратата. Тя се обърна и тръгна към вратата, докато аз заемах позиция отпред, и рязко разтърсих глава, за да може проклетата пот веднъж завинаги да се стече от лицето ми.
Сузи ми кимна за последен път и ръката й натисна дръжката. Пружината изскърца, сигурно не чак толкова силно, но в ушите ми прозвуча като изстрел от пистолет. Веднага щом се отвори достатъчно пространство, аз се промъкнах, приведен в тъмнината, с бавни стъпки и кратки вдишвания през противогаза, за да не вдигам излишен шум. По стените нямаше прозорци, а кракът ми нагази в нещо лепкаво и хлъзгаво по пода. Явно използваха помещението за тоалетна в пълния смисъл на думата.
Зад мен Сузи затвори внимателно вратата, а отпред чух гласове, които дуднеха може би на десетина метра от мен. Замръзнах на мястото си. Лицето ми беше цялото във вода, гърлото ми пресилваше и дори след като очите ми свикнаха с тъмнината, пред себе си не виждах нищо освен меката светлина от холографския мерник.
Минаха три-четири минути и чак тогава различих затворена врата на около метър вляво. Приближих нататък и въпросите отново нахлуха в главата ми: ами ако не бяха всички накуп, ако са пръснати в няколко стаи? През пролуката между вратата и рамката не се процеждаше никаква светлина.
От другата страна надолу по коридора се чуха приглушени гласове. Двама, може би трима човека говореха. Не можех да различа езика им, но пък какво ми влизаше в работа? Не бях сигурен дали Сузи ги е чула, но това също имаше малко значение - важното беше, че ако спра аз, ще спре и тя. Беше време за качулките.
С насочен към тавана автомат обърнах гръб на вратата и заобиколих обратно към Сузи, така че да не закривам прицела й. Не бях направил и две стъпки, когато ярка светлина, идваща някъде зад мен, я окъпа от главата до петите. Паднах на колене, за да й отворя поле за стрелба, и още докато обръщах глава към посоката, която току-що бях загърбил, усетих покрай главата си въздушната струя от автоматичната стрелба на оръжието й.
Туп, туп, туп.
Светлината идваше от друга врата, на около десетина крачки вляво пред нас. На пода нямаше тяло, единствено изпуснатото фенерче и пушекът от изстреляните куршуми.
От стаята се чуха писъци, избухнаха викове и Сузи бързо се възползва от объркването. Вече беше на прага на вратата, където изпуснатото фенерче още светеше, и аз без колебание тръгнах след нея. За излишна предпазливост просто нямаше време, Сузи влезе и покри дясната страна. В далечината се мярна човек и тя се затича към него, а аз се ориентирах наляво.
От автомата й отново проехтя троен откос.
Стаята беше голяма, по пода се отразяваха светлини, а въздухът беше наситен с цигарен дим. Навсякъде беше разхвърляно, а стените бяха целите в йероглифи. Тъмни местенца колкото искаш. Вляво имаше някой - мишена, криеше се зад купчина хоросанови отломки, търсеше изхода встрани от себе си.
Всичко започна да се забавя. Мишената беше на не повече от десетина метра пред мен. Притаих дъх. Проследих го с поглед, шаваше ту наляво, ту надясно зад прикритието си. Не се оглеждах встрани, бях приведен и изцяло съсредоточен върху мишената. С вдигнато нагоре дуло и наполовина натиснат спусък направих още крачка напред, докато различих съвсем ясно контурите на тялото му и го улових в екрана на мерника. Тялото му постепенно изпълни кръгчето и аз натиснах два пъти спусъка.