Туп, туп.
Свлече се на земята и времето отново започна да тече реално.
Вдишах и минах отзад, където му пуснах още два куршума в гръб.
Едва тогава погледът ми се спря върху онова, към което той се стремеше. На земята зад картонена кутия бяха извадени бутилките.
Нещо ме удари отляво. Усетих човешко тяло върху себе си и ръка, която посегна към автомата ми. После и двамата се строполихме на пода.
45.
Тежестта на тялото му ме смазваше. Ритах с крак и се опитвах да използвам приклада на автомата, който беше помежду ни.
Докато се борехме на земята, над нас прескочиха чифт крака в дънки. Момичето беше индийка. Грабна в ръка няколко от бутилките и хукна към вратата.
Това беше последното, което видях. Металната кутия на противогаза се изви нагоре и препречи погледа ми, а ръката ми вече не държеше дръжката на автомата. Усещах цигарения му дъх, докато се опитваше да извие дулото на оръжието към мен.
Продължих да ритам и блъскам. По едно време автоматът изгърмя. Никой не беше засегнат, но ръката му не пускаше пръста ми до спусъка.
По коридора отекнаха викове.
Усетих, че опитва да извърти дулото по гърдите ми. Все още нищо не виждах. Опитах да махна противогаза от лицето си, като в същото време се пазех да не насочи дулото към мен.
Прозвуча троен автоматен откос и грамадата над мен потръпна и изрева. Продължих да упорствам и накрая се измъкнах, като свалих противогаза от лицето си. Сузи го гледаше как пълзи към бутилките, ходилото на десния му крак бе разкъсано от изстрела й. После мина над него и пръсна черепа му с още един изстрел.
На земята лежеше къмпинг-фенер, целият опръскан с кръв. Сузи го взе и тръгна след момичето, което избяга с част от бутилките. Посегнах към оръжието си. По дяволите противогаза, и без това вече беше късно. Ако наоколо имаше пръсната част от тази гадост, най-добре тия антибиотици, дето ги гълтам, да вършат работа.
Сузи се появи с две бутилки в ръце, и внимателно върна при другите.
- Трима по-малко.
Пое си дъх и ме огледа от горе до долу на светлината на фенера.
- Всичко наред ли е?
Опитах да се взра в мъглата от цигарен дим и барутен пушек около себе си.
- Май да. Знаеш ли, вече започвам да си мисля...
Изчаках секунда-две да си поема дъх и вдигнах крака си към нея да разгледа какво се е лепнало за подметката. После потупах противогаза до себе си.
- Ако не носехме тези проклетии по нас, можехме чисто и просто да се ориентираме по носовете си от бара на Джим чак дотук.
Майтапът не беше кой знае какво, но тя се засмя и двамата продължихме да се кикотим, докато преглеждахме тапите на бутилките. Около тях се беше събрала солидна локва кръв, но всичките дванайсет на брой изглеждаха невредими, с плътно прилепващи запушалки. Почувствах силно облекчение и вече с пълни гърди поемах цигарения дим, примесен с изгорял барут, който тежеше във въздуха. Наистина имаше известна логика да не бързат с отварянето На бутилките до последния момент преди атаката, защото иначе рискуваха да не изпълнят задачата си, особено ако се наложеше известно отлагане, например няколко дни. Встрани от шишетата бяха приготвени три големи спортни сака, както и четири комплекта нови дрехи и обувки. Върху всеки комплект имаше карта на метрото и карнетка с билети, но само при три от тях имаше оставен и мобилен телефон.
Коленичих, за да прегледам съдържанието на чантите. Всяка поместваше по един цилиндричен стоманен контейнер за сгъстен въздух, 60-70 сантиметра на дължина. Освен това беше добавен и по един здрав пластмасов цилиндър, приблизително с размери 70 х 30 сантиметра, свързан с тръба, която излизаше в дупка извън сака и беше прикрита от страничния джоб, където обикновено човек носи маратонките си.
Сузи взе една от ризите и започна последователно да бърше бутилките от кръвта, а аз насочих вниманието си към картите. Бяха показани поне дванайсетина главни станции на метрото в центъра. Четири от тях, включително „Кингс крос“, бяха оградени с молив и всички имаха само подземни участъци. Хвърлих картата към Сузи и взех друга, която също имаше отбелязани станции, само че по на запад, в това число „Падингтън“ и „Виктория“.
Едно от малкото неща, които помня от училище, е, че вентилационната система на метрото действа като бутало - влаковете избутват въздуха пред себе си при движението в тунелите, поради което и тях ги конструират съвсем тесни, та когато мотрисата пристига, винаги тласка пред себе си въздушна струя. Ако си някой, решил да пусне на воля Зимния дух, няма по-добро решение от метрото.