След като мина и през супермаркета, той се върна в ранчото и разопакова покупките си.
Трябваха му два дни и повече бира, отколкото обикновено си позволяваше, за да разучи как работи видеосистемата. Проклетата техника имаше повече копчета, превключватели и надписи, отколкото в пилотската кабина на въздушен лайнер. В определени моменти му се струваше, че производителите са усложнили своя продукт просто така заради самото усложнение. Инструкциите сякаш бяха написани от някого, за когото английският беше втори език. По всяка вероятност това си беше самата истина, защото както видеокасетофонът, така и видеокамерата бяха японски.
„Или аз започвам да страдам от слабоумие — измърмори веднъж той от отчаяние — или светът отива по дяволите.“
А може би и двете.
Времето се затопли no-скоро от обикновено. Април си беше предимно зимен месец по тези географски дължини и ширини, но тази година дневните температури се повишиха до четири градуса над нулата. Натрупалият се сняг започна да се топи, а бълбукащите потоци и реки запълниха коритата си.
Нощите останаха спокойни.
Едуардо изчете повечето от книгите, които беше взел от библиотеката. Блекууд и Джеймс пишеха в стил, който беше доста по-изискан, отколкото той беше свикнал да чете. Те се спираха повече на атмосферата и по-малко на същността.
Двамата бяха майстори на разказите с призраци и той не можа да устои на изкушението да им повярва и да се потопи в техните произведения.
Ако Адът съществуваше, той мислеше, че неизвестната материя, която се опита да отвори врата в нощта, беше възможно да е някоя прокълната душа или демон, опитващ се да избяга от царството на огъня. Но в това се състоеше противоречието: той не вярваше в съществуването на Ада, не и като някакво карнавално натруфено царство на злото, каквото го обрисуваха в евтините филми и книги.
За негова изненада Хайнлайн и Кларк му се сториха забавни и провокативни. Все пак предпочиташе остротата на първия пред на места наивния хуманизъм на втория. В края на краищата и двамата имаха своите достойнства.
Не беше сигурен какво очакваше да открие в техните книги, което да му помогне да се справи с явлението в гората. Дали не се надяваше, че някой от тези автори е написал разказ за старец, който живее в изолирано място и осъществява контакт с нещо от друга планета? Ако наистина беше така, то той беше много далеч от отговора.
Така или иначе, по-вероятно беше странният огън и присъствието, което усещаше зад него, както и пулсиращият звук, да идват от Космоса, а не от Ада. Във Вселената съществуваха безброй планети, които обикаляха около звезди. На тях може би имаше необходимите условия за появата и развитието на живот. Това беше научен факт, а не фантазия.
А може и да си беше въобразил всичко. Втвърдяване на артериите, които снабдяват с кръв мозъка. Причинена от болестта на Алцхаймер халюцинация. Намираше за по-лесно да повярва в тази версия, отколкото в демони или извънземни.
Беше купил видеокамерата повече, за да отхвърли съмненията си, отколкото да събере доказателства за пред властите. Ако видеше странното явление, запечатано на видеолентата, значи в крайна сметка не беше изкуфял и можеше да продължи да си живее сам. Докато не го убиеше онова каквото и да беше то, което отвори проход в нощта.
На петнайсети април отиде в Игълс Руст, за да купи прясно мляко и други хранителни продукти — и дискмен „Сони“ със слушалки.
В „Кастърс Аплайънс“ продаваха също касети и компактдискове със записи. Едуардо попита приличащия на Моцарт продавач коя е най-силната музика, която тийнейджърите слушат днес.
— Подарък за внучето ли? — попита продавачът. Беше по-лесно да го излъже, отколкото да му обясни:
— Точно така.
— Хевиметъл.
Едуардо нямаше никаква представа за какво му говори младежът.
— Ето това е една нова група, която в момента е много нашумяла — каза продавачът и взе един от дисковете, подредени на стенда. — Наричат се „Уормхарт“.
Когато се върна в ранчото и остави покупките, Едуардо седна на кухненската маса за да изслуша диска. Той постави батериите в дискмена, вкара диска, сложи си слушалките и натисна бутона. Оглушителният звук едва не спука тъпанчетата му и той бързо го намали.