— Каза, че са сключили сделката поради две причини. Каква е втората?
— Да направят филм, който да бъде като паметник на гения на Ансън Оливър. Така се изрази баща му. „Паметник на гения на Ансън Оливър“.
— В името на Божията любов.
Кроуфърд тихо се засмя:
— Да, в името на Божията любов. А годеницата, майката на неговия бъдещ наследник, казва, че филмът ще вкара в историята противоречивата кариера на Ансън Оливър и неговата смърт.
— Каква история? Той правеше филми, не беше водач на Западния свят. Просто правеше филми.
Капитанът вдигна рамене:
— Ами, когато свършат, боя се, че ще го изкарат борец срещу наркотиците и неуморим защитник на бездомните…
— Праведен християнин, който някога искал да стане мисионер…
— Докато Майка Тереза не го посъветвала да се заеме с правенето на филми…
— И заради активното си застъпничество за справедливостта беше убит при заговор с участието на ЦРУ и фБР…
— Британското кралско семейство, Международното братство на производителите на бойлери и тръби…
— Покойния Йосиф Сталин…
— Жабока Кърмит…
— И тайната общност на равините от Ню Джърси — свърши Джак.
Те се смяха, защото ситуацията беше твърде смешна, за да се реагира на нея с нещо друго освен със смях. И защото, ако не се бяха смели, щяха да признаят властта на тези хора и уязвимостта си.
— По-добре да не ме слагат в този проклет техен филм заговори отново Джак, след като смехът му премина в кашляне. — Ще ги съдя тези задници.
— Те ще променят името ти, ще те направят ченге от азиатски произход, който ще се казва примерно Уонг, ще бъде с десет години по-стар и с петнайсет сантиметра по-нисък от теб, женен за червенокоска на име Бърта, и ти няма да можеш да им кажеш нищо.
— Хората все пак ще се сетят, че става въпрос за мен в реалния живот.
— Реалния живот? Какво е това? Тук е Кукуландия.
— Господи, как могат да направят герой от този човек?
— Те направиха герои и от Бони и Клайд.
— Антигерои.
— Добре, ами Бъч Касиди и Сънданс Кид?
— Също.
— Направиха герои от Джими Хофа и Бъгси Сийгъл. Ансън Оливър е невинен ученик в сравнение с тях.
През онази нощ, дълго след като Лайл Кроуфърд си беше отишъл, когато Джак се опита да не обръща внимание на хилядите си болежки и други неудобства и да поспи малко, той не можеше да спре да мисли за филма, за милионите долари, за тормоза на Тоби в училище, за гнусните надписи по къщата им, за недостатъчните им спестявания, за неговата пенсия по инвалидност, за Лутър в гроба, за самотната Алма с нейния арсенал и за Ансън Оливър, възкресен на екрана от някой млад актьор със симпатични черти и меланхолични очи, който излъчва доброта, невинност и благородство, надминати само от неговия сексапил.
Джак беше обсебен от чувството за безпомощност. Причината се криеше отчасти в клаустрофобията, гипсовата обвивка и леглото. Чувството се усилваше също така от факта, че беше привързан към този Град на ангелите от една къща, която се беше обезценила и в момента беше трудно да се продаде заради рецесията на пазара. Усилваше се от факта, че той беше добро ченге във време, в което гангстерите бяха герои, и от факта, че не можеше да си представи нито как по друг начин да си изкарва хляба, нито друг смисъл в живота, освен да бъде ченге. Беше в капан като плъх в лаборатория. За разлика от плъха обаче той дори не хранеше илюзия, че е свободен.
На шести юни свалиха гипса. Счупването на гръбначния стълб беше напълно излекувано. Чувствителността му се беше върнала и в двата крака. Несъмнено отново щеше да се научи да ходи.
Сега обаче той не можеше да стои изправен без помощта или на две сестри, или на една сестра и патерица. Бедрата му се бяха стопили. Макар че беше правил известни упражнения за мускулите на прасците, те бяха доста атрофирани.
При първата разходка из стаята с помощта на сестрите Джак плувна в пот, а коремните му мускули се свиха, сякаш беше правил упражнения във фитнес залата с двеста и петдесет килограма. Въпреки това имаше повод за празнуване. Животът продължаваше. Той се почувства прероден.
Спря до прозореца, от който се виждаше короната на палмата. Сякаш като жест на благородната и загрижена вселена в небето се появиха три чайки, долетели от брега край Санта Моника. Те се рееха известно време във въздуха като три бели хвърчила. После изведнъж птиците направиха завой в синевата, като изиграха своеобразен въздушен танц, и изчезнаха на запад.
Джак ги гледа, докато отлетяха. Сетне се отвърна от прозореца, без да погледне към града отвън.
Тази вечер Хедър и Тоби го посетиха и му донесоха сладолед с фъстъчено масло и шоколад „Баскин-Робинс“. Въпреки че беше напълнял, Джак не се ограничаваше в яденето.