Разочарованието, подсилвано от новините, беше водещ само надолу ескалатор, от който Джак не можеше да избяга. А ескалаторът постоянно засилваше скоростта си.
Когато веднъж Хедър спомена, че след по-малко от месец Тоби ще е третокласник, Джак започна да се тревожи заради търговията с наркотици и насилието, които царяха в много от училищата в Лос Анджелис. Внуши си, че Тоби ще бъде убит, ако не намерят начин да го изпратят в частно училище. Внушението, че едно такова някога сигурно място като класната стая сега беше опасно като фронт по време на война, бавно, но неминуемо го наведе на мисълта, че за неговия син не беше безопасно никъде. Ако Тоби можеше да бъде убит в училище, това можеше да се случи и на улицата, пред къщата, докато си играе в собствения двор? Джак се превърна в прекомерно строг родител, какъвто преди не беше. Тревожеше се, когато Тоби не е наблизо и не може да го вижда.
До пети август, само два дена до връщането му на работа и възстановяването на по-голямата част от нормалния му живот, вместо да се радва на приповдигнато настроение, при Джак стана точно обратното. От мисълта да докладва в подразделението за преназначаването дланите му се изпотяваха, макар че имаше поне още месец, докато го върнеха да патрулира по улиците.
Мислеше си, че досега е успявал да скрие страховете и депресията си от другите. През тази нощ се оказа, че не е така.
Когато си легнаха и изгаси лампата, той най-накрая събра кураж да сподели с Хедър притесненията си:
— Няма да се върна на улицата.
— Знам — каза тя.
— Нямам предвид само временно, а завинаги.
— Знам, скъпи. — Тя седна и протегна ръка към неговата.
— Толкова ли си личи?
— Доста, от няколко седмици.
— Извинявай.
— Трябва да го преодолееш.
— Мислех, че ще работя на улицата, докато се пенсионирам. Най-много исках да правя това.
— Всичко се променя.
— Сега вече не мога да рискувам. Загубих увереността си.
— Ще си я възвърнеш.
— Може би.
— Ще го направиш. Но въпреки това няма да се върнеш на улицата. Не можеш; Ти отработи своето, изпита късмета си повече, отколкото което и да е друго ченге. Остави другите да спасяват света.
— Чувствам се…
— Знам.
— Празен…
— Ще ти стане по-добре. Винаги е така.
— …като обзет от самосъжаление нещастник.
— Ти не си нещастник. — Тя сложи ръка на гърдите му. — Ти си добър човек и си смел. Твърде смел, ако питаш мен. Ако не беше решил да се махнеш от улицата, аз щях да го направя вместо теб. Защото иначе вероятността е следващия път аз да се окажа на мястото на Алма Брайсън, а жената на твоя партньор ще идва да ме успокоява, ще ме държи за ръката. Проклета да съм и да горя в Ада, ако позволя това да се случи. Двама от твоите партньори бяха застреляни за една година, а от началото на януари загинаха седем полицаи. Седем. Няма да те загубя, Джак.
Той я прегърна. Беше изключително благодарен на съдбата, че го беше срещнала с нея в един труден свят, в който толкова много зависеше единствено от късмета. За секунда остана безмълвен. Гласът му щеше да издаде прекалено силните емоции.
Накрая каза:
— Значи отсега нататък ще си паркирам задника в стола и ще си клатя краката на едно или друго бюро.
— Ще ти купя цял кашон с мехлем против хемороиди.
— Ще трябва да си купя кана за кафе с моето име.
— И листчета за бележки, на които ще пише „От бюрото на Джак Макгарви“.
— Това ще означава и по-малка заплата. Няма да ми плащат колкото когато бях на улицата.
— Ще се оправим.
— Така ли? Не съм много сигурен. Ще ни бъде трудно.
— Забравяш за „Макгарви Асошиейтс“. Изобретателни и гъвкави софтуерни програми. Проектирани за вашите нужди. Разумни цени. Бърза доставка. По-хубави крака от тези на Бил Гейтс.
И през тази нощ в тъмната спалня на двамата им се стори, че намирането на сигурност и щастие в Лос Анджелис не е толкова невъзможно.
През следващите десет дни обаче двамата понесоха поредица удари от суровата действителност, което разби на пух и прах старата им представа за Ел Ей. В градския бюджет беше направено поредното съкращение, което намаляваше заплатите на уличните ченгета с пет процента и с дванайсет на работещите на чиновнически длъжности в отдела. Парите, които сега взимаше Джак на новата работа и които бяха по-малко от преди, вече станаха значително по-малко. Ден по-късно статистиката на правителството показа, че в икономиката отново има спад. Новият клиент, който се готвеше да подпише договор с „Макгарви Асошиейтс“, беше толкова изнервен от икономическите показатели, че в крайна сметка реши да не инвестира в нови компютърни програми през следващите няколко месеца. Инфлацията се покачваше, данъците — още повече. На потъналата в дългове градска електрическа компания бяха повишени лихвите, което неминуемо означаваше покачване и на цените на тока. Цената на водата вече се беше повишила. Ред беше на газта за битови нужди. Получиха сметка за ремонт на колата за шестстотин и четирийсет долара в същия ден, в който първият филм на Ансън Оливър, първоначално останал без внимание от страна на публиката, беше пуснат отново от „Парамаунт“ и поднови интереса на медиите към стрелбата с участието на Джак. А Ричи Тендеро, съпругът на огнената и непоколебима Джина Тендеро с черните кожени дрехи и спрея с червен пипер, беше улучен от едрокалибрена пушка, докато се опитваше да разреши семеен спор. В резултат лявата му ръка беше ампутирана до рамото, а на лявата страна на лицето му трябваше да се направи пластична операция.