Загледан в една от снимките, Джак каза:
— Днес в работата си говорихме за всичките имена, с които е известен градът ни, а те са повече, отколкото при другите градове. Ню Йорк го знаят като Голямата ябълка и това е всичко. Ел Ей има много имена, но нито едно от тях не му допада вече. Нито едно от тях вече не означава нищо. Като Големият портокал. Но вече не са останали портокалови дръвчета. Сега има паркинги, магазини и къщи. Можеш да му викаш Града на ангелите, но тук вече не стават много ангелски неща. Не и като преди, твърде много дяволи има по улиците.
— Градът, в който се раждат звездите.
— И деветстотин деветдесет и девет от хиляда хлапета, които идват тук, за да станат филмови звезди — какво става с тях? Свършват използвани, обидени, пречупени и пристрастени към наркотиците.
— Градът, в който слънцето залязва.
— Е, да, слънцето все още залязва на запад. — Той взе друга фотография от Монтана. — Градът, в който слънцето залязва… Това те кара да си мислиш за трийсетте и четирийсетте, суинга и мъжете, които се поздравяват, като докосват с пръст периферията на шапките си, и отварят вратите пред дамите, облечени в черни вечерни рокли. Елегантни нощни клубове с изглед към океана, Богарт и Бъкол, Гейбъл и Ломбард, хора, които пият мартини и гледат златния залез. Всичко това си е отишло завинаги. Днес трябва да го нарекат Градът на умиращия ден.
Замълча. Размесваше снимките и ги изучаваше.
Тя чакаше.
Накрая той вдигна очи и каза:
— Да го направим.
ВТОРА ЧАСТ
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
В далечната епоха на динозаврите страховити чудовища като могъщия тиранозавър Рекс пропадали и изчезвали в смолистите пропасти. Много по-късно върху тях съвременните строители на Лос Анджелис прокарали магистрали, издигнали търговски центрове, къщи, административни сгради, кина и театри, барове, ресторанти във формата на хот-дог и шапки, църкви, автоматични мивки за коли и много други неща. Дълбоко под някои части на метрополиса превърнатите във вкаменелости чудовища продължавали да спят вечния си сън.
През целия септември и октомври на Джак му се струваше, че градът продължава да е една голяма смолиста пропаст, в която той е затънал. Беше убеден, че трябва да предупреди Лайл Кроуфърд трийсет дни предварително. По съвета на техния агент по недвижимите имоти преди да обявят къщата за продан, те я боядисаха, постлаха нов килим и направиха някои подобрения. В мига, в който взе решение да напуснат града, Джак се затвори и се отчужди. Сега сърцето му принадлежеше на възвишенията в Монтана източно от Скалистите планини, докато все още се опитваше да се измъкне от пропастта на Ел Ей.
Тъй като вече не им беше необходим всеки долар, похарчен за къщата, те обявиха цена, която беше по-ниска от пазарната й стойност. Въпреки неблагоприятните икономически условия нещата се задвижиха бързо. До двайсет и осми октомври бяха продали къщата и се бяха споразумели с купувача да останат още шейсет дни в нея. Вече с голяма доза увереност се готвеха да поемат към новия си живот и оставиха техния агент да довърши сделката.
На четвърти ноември отпътуваха към новия си дом в един форд експлорър, купен с част от новото им наследство. Джак настоя да тръгнат в шест сутринта, решен последният му ден в този град да не премине в ужасните улични задръствания.
Взеха само куфари, няколко кашона с лични вещи и малко повечко книги. Снимките, които им изпрати Хол Йънгблъд, показваха, че къщата вече е мебелирана в стил, към който лесно щяха да привикнат. Може би щяха да махнат някои тапицирани мебели, но повечето неща бяха с антикварна стойност, с високо качество и много красиви.
Напускайки града по междущатска магистрала № 5, те изобщо не се обърнаха, за да погледнат назад. Минаха през хълмовете на Холивуд и се отправиха на север през Бърбанк, Сан Фернандо, Валенсия, Кастаик. Излязоха от предградията, продължиха през националния горски резерват „Анджелис“, езерото Пирамид и нагоре през прохода Техон между планините Сиера Мадре и Техачапи.