Адвокатът поклати глава:
— Напротив. Но Ед не беше ловец. Никога не беше ходил на лов.
— Сигурен ли си?
— Да. Стен Куотърмас беше ловецът, а Ед само наследи от него пушките. И още едно странно нещо. Не само че пълнителят на пушката-помпа е бил пълен, но е заредил и допълнителен патрон в цевта. Дори и най-малоумният ловец няма да се шляе със заредено оръжие. Ако се спъне и падне, може да си пръсне главата.
— Не звучи много смислено и да се разхожда така в собствения си дом.
— Освен, ако не е имало някаква реална опасност.
— Като някой разбойник или звяр ли?
— Може би. Макар че това е толкова рядко явление по тези земи, колкото котлетите по татарски.
— Имало ли е някакви следи от взлом или кражба? Къщата била ли е претърсвана?
— Не, нищо подобно.
— Кой е открил трупа?
— Травис Потър, ветеринар от Игълс Руст. С което странностите стават с една повече. На десети юни, три седмици преди да умре, Ед е занесъл някакви мъртви еноти на Травис и го е помолил да ги изследва.
Адвокатът разказа на Джак за миещите мечки същото, което Едуардо беше казал на Потър, а после изложи и откритията на ветеринарния лекар.
— Подуване на мозъка ли? — попита Джак.
— Но без признаци на инфекция или болест. Травис помолил Ед да гледа за други животни, които се държат странно. После…, когато отново разговаряли на седемнайсети юни, той усетил, че Ед е видял нещо, но го е криел от него.
— Защо ще го крие от Потър? Фернандес е разказал първо на него за случката.
Адвокатът вдигна рамене.
— Както и да е, на сутринта на шести юли Травис отишъл в ранчото, за да говори отново с Ед. Вместо това открил трупа му. Съдебният лекар казва, че Ед по това време бил мъртъв от не по-малко от двайсет и четири часа, възможно е дори от трийсет и шест, но не повече.
Джак закрачи до стената с фотографии на коне, после покрай стената с рафтовете за книги и накрая се върна на мястото си. През цялото време бавно въртеше чашата с портвайн в ръцете си.
— Та значи вие си мислите, че Фернандес е видял някакво странно животинско поведение, което го е уплашило толкова силно, че е заредил пушката?
— Може би.
— Може да е излизал навън, за да застреля това животно, защото се е държало като бясно.
— Да, подобно нещо се е случвало тук. И сигурно е бил толкова изтощен и капнал от умора, че е получил сърдечен удар.
През прозореца на кабинета Джак се вгледа в светлините в каубойските бунгала, които не можеха да отблъснат плътния нощен мрак. Той изпи питието си.
— Да, но ти каза, че Фернандес не е бил от хората, които лесно се впечатляват, нито пък е бил истерик.
— Точно така. Ед се впечатляваше колкото и един пън.
Джак отмести поглед от прозореца и продължи:
— Тогава какво може да е видял, че да накара сърцето му да бие толкова силно? Колко странно и страховито трябва да се е държало животното, та Фернандес да получи сърдечен удар?
— Тук вече започваш да приемаш предположенията за факти. Не звучи смислено.
— Изглежда си имаме загадка.
— Какво щастие, че си бил детектив.
— Не, бях патрулен полицай.
— Е, сега си повишен от обстоятелствата. — Пол стана. — Чуй ме, сигурен съм, че няма за какво да се тревожите. Знаем, че онези еноти не са били болни. И сигурно има някакво разумно обяснение за това какво е щял да прави Ед с пушката. Този край е мирен. Мътните да ме вземат, ако знам каква опасност може да се крие.
— Явно си прав.
— Разказах ти го само защото…, ами защото ми се струва странно. Мисля си, че ако и ти видиш нещо особено, трябва да знаеш какво е станало. Ако се наложи, повикай Травис. Или мен.
Джак сложи празната си чаша на бюрото до тази на Пол.
— Така и ще направя. Междувременно… ще ти бъда признателен, ако не споменаваш за това пред Хедър. Преживяхме доста трудна година в Ел Ей. Тук започваме едно ново начало в много отношения и не искам нищо да го засенчи. Малко сме уплашени. Искаме новата обстановка да ни подейства положително, да ни зареди с позитивна нагласа.
— Затова избрах този момент, за да ти кажа.
— Благодаря ти, Пол.
— И не се притеснявай.
— Няма.
— Защото съм сигурен, че няма за какво. Само една от многото малки загадки на живота. Хората, които идват за пръв път в този край, понякога се стъписват пред това открито пространство.
— Не се тревожи — успокои го Джак. — Нищо, да не говорим за енот не е в състояние да ми развали настроението.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
През първите четири дни в ранчо Куотърмас Хедър, Джак и Тоби почистиха основно къщата. Избърсаха стените и дюшемето, лъснаха мебелите, минаха с прахосмукачка килимите и тапицериите, измиха всички чинии и прибори, поставиха нова хартия в кухненските шкафове. Отърваха се от дрехите на Едуардо чрез градската църква, която ги събираше и раздаваше на нуждаещите се. В крайна сметка направиха мястото да изглежда като тяхно собствено.