Един глас я повика — странен и чудат, заплашителен, но привлекателен. Опитваше се да й покаже пътя, радостта и мира, края на всичката мъка и тъга. Само го приеми. Приеми го. То протягаше ръце към нея. Само ако можеше да се обърне във вярната посока, да го открие, да го докосне и да го прегърне.
Спря да бяга. Внезапно осъзна, че в крайна сметка не трябва да търси дара, защото се намира в негово присъствие, в дома на радостта, двореца на мира, царството на просветлението. Всичко, което трябваше да направи, беше да го пусне в себе си, да отвори врата в самата себе си и да го пусне, да го пусне. Да се отвори за неподправената радост, рай, рай, рай. Да се отдаде на удоволствието и щастието. Искаше го, наистина толкова силно го желаеше, защото животът беше тежък, когато не трябваше да е такъв.
Но една упорита част от нея се възпротиви на дара, някаква изпълнена с омраза и гордост част от нейното цялостно Аз. Тя усети разочарованието на този, който искаше да й даде този дар, Дарителят в мрака. Почувства разочарование и може би гняв. Затова тя каза: „Съжалявам, много съжалявам.“
Дарът — радостта, мирът, любовта, удоволствието — притисна тялото й с невероятна сила, брутална и безмилостна. Тя почувства, че може да бъде смачкана от натиска. Тъмнината около нея стана тежка като че тя лежеше дълбоко на дъното на необятно море. То обаче беше много по-плътно и тежко от водата. Обкръжаваше я отвсякъде притискаше я и я задушаваше. Трябваше да се предаде, безполезно беше да се съпротивлява. Трябваше да го пусне в себе си, подчинението беше мир, подчинението беше радост, рай, рай. Отказът да се подчини щеше да означава болка, далеч по-силна и жестока, отколкото можеше да си представи, разочарование и агония, каквито имаше само в ада. Трябваше да се подчини, да отвори вратата към себе си, да го пусне, да го приеме, да познае мира и спокойствието. То блъскаше по душата й, удряше страшно и неудържимо, блъскаше и блъскаше: Пусни го вътре, пусни го вътре, вътре, вътре, вътре. ПУСНИ… ГО… ВЪТРЕ.
Изведнъж тя откри тайната врата в самата нея, пътя към радостта, входа към вечния покой. Грабна дръжката и я завъртя, после дръпна навътре, трепереща в очакване. През бавно разширяващия се процеп видя фигурата на Дарителя. Беше блестяща и черна. С виещи се и бързи пипала. Той триумфираше. Студенина на прага. Затвори вратата, затвори вратата, затвори вратата…
Хедър подскочи и мигновено се разсъни. Отметна завивките и се изправи на крака с едно плавно и трескаво движение. Сърцето й продължаваше да бие силно и тя си пое въздух.
Сън, само сън. Но никой друг неин сън не беше толкова напрегнат.
Може би нещото отвъд вратата я беше последвало и в реалния свят.
Налудничава мисъл. Но не можеше да се освободи от нея. С леко хриптене тя заопипва в тъмното за нощната лампа.
Накрая я намери и я включи. Когато светна, не видя никакви кошмарни създания. Само Джак: заспал по корем, с обърната настрани глава и тихо похъркваш.
Тя успя да възвърне нормалното си дишане, въпреки че сърцето й продължи да бие силно. Беше потна и не можеше да спре да трепери. Исусе.
Тъй като не искаше да буди Джак, Хедър изгаси лампата и потръпна, когато около нея отново настъпи мрак.
Седна на ръба на леглото с намерението да остане така, докато сърцето й се успокои и тя спре да трепери. После щеше да облече халата върху пижамата, да слезе на долния етаж и да чете до сутринта. Според светещите зелени цифри на електронния часовник беше 3.09 часа през нощта, но тя едва ли щеше да е в състояние отново да заспи. Изключено. Сигурно нямаше да може да заспи дори утре вечер.
Ясно си спомняше блестящото виещо се създание на прага и лютия студ, който излъчваше то. Усещането за сковаващия студ се беше загнездило в нея. Отвратително. Почувства се омърсена отвътре — там, където никога нямаше да може да измие петното. Реши, че има нужда от горещ душ, и стана от леглото.
Отвращението й постепенно премина в гадене.
В тъмната баня тя беше обзета от сухо парене и пристъпи на повръщане, които оставяха в устата й горчив вкус. Запали лампата, взе шишето с тоалетната вода и прогони горчивината от устата си. После наплиска лицето си със студена вода.
Седна на ръба на ваната и изтри лицето си с хавлия. Докато чакаше да възвърне спокойствието си, се опита да си обясни защо някакъв си сън ще има подобно силно въздействие върху нея.