— Чухме, че щяло да навали до двайсет и пет сантиметра сняг — подхвърли Джак.
— Не сте чули последните новини. Първата буря е набрала сила, а втората ще бъде не по-късно от ден след нея. По-скоро няколко часа. Така че сигурно ще достигне до шейсет сантиметра.
Хедър беше доволна, че сутринта си напазаруваха и че шкафовете им са добре заредени.
— Както и да е — каза Травис. — Този приятел е причината, поради която се отбих. — Отиде при Тоби.
Джак прегърна с една ръка Хедър и двамата застанаха зад Тоби.
Травис допря два пръста до прозореца и кучето заблиза от другата страна на стъклото. Изскимтя и започна да върти опашка.
— Този приятел е с много благ характер. Така ли е, Фалстаф? Казва се Фалстаф.
— Наистина ли? — попита Хедър.
— Не ви се вярва, нали? Но той е на две години вече и е свикнал с това име. Чух от Пол Йънгблъд, че си търсите точно такова животно като Фалстаф.
Тоби отвори уста от изненада и погледна към Травис.
— Продължавай да си държиш така широко отворена устата и някоя птица ще си направи в нея гнездо — пошегува се Травис и се усмихна към Хедър и Джак. — Това ли търсехте?
— Точно това — отвърна Джак.
— Но си мислехме за малко кутре… — добави Хедър.
— С Фалстаф ще се радвате достатъчно и няма да ви прави бели, каквито прави едно кутре. Той е на две години, зрял, опитомен, с добри обноски. Няма да ви намокри килима или да ви сдъвче мебелите. Но все още е младо куче, пред него има много години. Интересува ли ви?
Тоби погледна притеснено, сякаш не вярваше, че подобно хубаво нещо може да му се случи, без да се възпротивят родителите му или без да се разтвори земята и да го погълне.
Хедър хвърли поглед към Джак и каза:
— Защо не?
Погледна към Травис и повтори:
— Защо не?
— Да! — извика момчето.
Те отидоха до задната част на джипа и Травис отвори вратата.
Фалстаф изскочи на земята и веднага започна да души въодушевено краката на всички. Въртеше се в кръгове, удряше краката им с опашката си, ближеше ръцете им, когато искаха да го погалят. Когато се успокои, той избра да седне пред Тоби и вдигна лапа за поздрав.
— Той може да се здрависва! — възкликна момчето.
— Той знае много номера — каза Травис.
— Откъде е? — попита Джак.
— От едно семейство в града, Леона и Хари Сикуист. Те гледаха ритривъри през целия си живот, Фалстаф беше последният.
— Изглежда толкова симпатичен.
Травис кимна:
— Тъжна история. Преди година Леона се разболя от рак, почина след три месеца. Няколко седмици преди това Хари получи удар и лявата му ръка се парализира. Речта му е затруднена, а паметта му не е много добра. Трябваше да отиде в Денвър при сина си, но те не желаеха кучето. Хари плака като дете, когато се сбогува с Фалстаф. Обещах му да намеря добър дом за неговия любимец.
Тоби беше коленичил и прегръщаше златния ритривър, който пък от своя страна го ближеше по лицето.
— Ние ще му дадем най-добрия дом, нали? Мамо, нали, татко?
Хедър каза на Травис:
— Колко мило от Пол Йънгблъд да се сети за нас.
— Ами, той чул, че синът ви споменал, че иска куче. А това не е голям град, тук всички се познават. Имаме достатъчно време, за да се занимаваме с работите на другите. — Той се усмихна широко и чаровно.
Студеният вятър се беше усилил.
— Травис — каза Хедър, сбогувайки се с него, — кога можеш да дойдеш на вечеря?
— Ами, може би другата неделя.
— Другата неделя, уговорихме се. В шест часа.
На Тоби каза:
— Ела, хайде да влизаме вътре.
— Искам да си играя с Фалстаф.
— Ще се опознаете в къщата — настоя тя. — Отвън е прекалено студено.
— Той има козина — протестира момчето.
— За теб се притеснявам, глупчо. Носът ти ще измръзне и ще стане черен като на Фалстаф.
На половината път до къщата кучето спря и погледна назад към Травис Потър. Ветеринарят му помаха да си върви и това, изглежда, беше достатъчно разрешение за Фалстаф. Той ги придружи по стълбите и в топлия коридор.
Травис Потър беше взел със себе си и един двайсет и пет килограмов чувал с храна за кучета. Извади го от багажника на своя рейнджроувър и го сложи на земята до задната гума на колата.
— Помислих, че сигурно няма да имате кучешка храна, ако изведнъж някой дойде със златен ритривър. — Той обясни какво и по колко трябва да се дава на куче като Фалстаф.
— Какво ти дължим? — попита Джак.
— Нищо не ми струва. Просто правя услуга на бедния Хари.