Брена веднага застана нащрек. Всеки нерв по тялото й алармираше тревога. Тя не се помръдна, но наблюдаваше викинга през полуотворените си очи, готова да грабне ножа му, ако това се наложеше.
Непознатият не поглеждаше към нея, нито се насочи към леглото, а отиде до стола срещу стената и започна бързо и нервно да се съблича. Първо махна от себе си меча, след това къс нож, после хвърли върху седалката на стола туниката си.
Брена напрегнато наблюдаваше всяко негово движение. Толкова привлекателен мъж тя не беше виждала никога преди. Дълга, чуплива, златисторуса коса се спускаше на къдри по широките му рамене. Имаше прав нос и леко издадена брадичка. Върху голите му ръце и по гърдите и гърба изпъкваха мускули и трептяха при всяко негово движение. Цялото му тяло излъчваше здраве и сила. Беше почти съвършено, белязано на някои, места от незначителни белези. Такова тяло беше истинско оръжие. Брена почувства да я пронизва непозната тръпка.
Той започна да разкопчава панталоните си и Брена почувства как изтръпва. Една част от нея искаше да види останалото от тази прекрасна физика, но разумът й подсказваше, че от това няма да излезе нищо добро. За щастие, мъжът погледна към леглото и промени решението си.
Брена затаи дъх. Тя все още не знаеше какво означава присъствието на викинга в стаята. Защо той влезе при нея и се държеше, сякаш ще си ляга? Дори за миг не й мина мисълта, че това би могло да бъде Гарик Хаардрад.
В този момент мъжът се обърна и озадачено се загледа в балконската врата. След това отиде и отново я отвори. После затвори другата и се върна при леглото.
Брена имаше чувството, че той знае, че тя е будна, и затова се отказа да се прави, че спи. Претърколи се до края на леглото, тъй като то беше разположено в ъгъла и от едната му страна имаше стена. Тя се присви с трептящо от напрежение тяло и разпиляна върху нощницата коса.
И двамата замръзнаха на място, когато очите им се срещнаха и се измериха един друг с погледи. Брена се почувства като хипнотизирана от тези светли очи. Ядоса се на себе си, защото за момент бе спряла да диша.
— Мисля, че играеш нечестна игра, момиче. — Гласът му беше дълбок, нито сърдит, нито нежен. — Ти не изглеждаш като дива лисица, която се готви да избяга, по-скоро си едно малко изплашено дете.
Тя силно се разсмя.
— От теб, един викинг? Първото описание, което направи, беше вярно.
— Но ти все още си тук — отбеляза той.
— Само защото до вчера бях вързана за това легло.
Лека усмивка заигра по устните му.
— Това е удобно обяснение, но лесно може да бъде опровергано.
Брена смръщи тъмните си вежди. Не беше свикнала да я обвиняват в лъжа. Тя скочи от леглото и моментално се озова пред него с ръце на хълбоците и леко разтворени крака.
— Трябва да знаеш — каза тя със святкащи от ярост очи, — че аз, Брена Кармарам, никога не лъжа. И когато кажа нещо, то значи е така.
По лицето на Гарик се изписа учудване, докато наблюдаваше тази горда красавица. Той не обърна внимание на думите й, понеже ги взе за чисто самохвалство.
— Тъй като за Ярмил е трудно да реши как да се оправя с теб, добре е, че се върнах, за да реша това — тихо каза той.
— Какво? — попита тя и преди той да й отговори, добави, изпълнена със съмнения. — Кой си ти?
— Твоят господар, както ме информираха.
— Мен никой няма да ме притежава.
Гарик повдигна рамене. Очевидно беше, че няма да му бъде лесно с нея.
— Нямаш избор.
— Казах, не! — извика Брена, а пламъкът в очите й издаваше обхваналата я ярост. — Никога!
— Няма да обсъждам този факт с тебе. — В гласа му се промъкна нетърпение.
Тя го изненада, като му отвърна надменно.
— Нито пък аз.
Гарик се засмя. Никога преди не беше имал такава робиня. Тя притежаваше невероятна гарвановочерна коса, гъста и блестяща, кожата й беше нежна и бяла, а лицето й имаше божествени черти. Изкушаваше се да я опознае по-добре и да разбере какво се крие под тази нощница.
Брена го гледаше враждебно, докато той седна на леглото и прокара пръсти през косата си. Значи това беше Гарик Хаардрад, мъжът, за когото щеше да се омъжва и който сега си въобразяваше, че й е господар. Той говореше нейния език, нещо, което я изненадваше, но на това вероятно го беше научила майка му.
Искаше й се той да не се беше върнал толкова скоро и тя да беше имала време да прецени ситуацията. Сега не знаеше дали трябва да се страхува от него. Беше много красив и тя откри, че би желала нещата да бяха по-различни и тя да беше тук като негова съпруга. Анселм беше причината за сегашното положение и тя никога нямаше да му прости това, което направи с нея.