По нищо не се различаваше от стаите, предназначени за такъв вид работа в дома й, но на Брена никога не й се беше случвало да прекарва времето си в тях. С любопитство спря поглед първо върху макарите за прежда, после заразглежда стана за тъкане на черги, дървени дъски за извиване на конци, гребени с дълги зъбци и ножици. Купчини от животински кожи бяха накамарени в единия ъгъл, а върху една лавица имаше различни бои. Това беше типична женска стая и Брена се чувстваше съвсем не на място.
— Гарик отиде да вземе баща си и ми заповяда да те доведа тук — каза Ярмил, като съпровождаше думите си с жестове, за да обясни. — Имам много работа долу за празника, затова не мога да остана с теб тук. — Тя отиде до големия стан в ъгъла, на който имаше груба недовършена черга и обясни на Брена, че трябва да работи върху него. — С това тук няма да мързелуваш.
— Ще потъне в прах, преди да го докосна — отвърна Брена на собствения си език, като се усмихна.
— Добре — каза Ярмил, усмихвайки се на свой ред. — Гарик мислеше, че ще ми причиниш неприятности, но аз не мисля така. Ще ни бъдеш от полза и всичко ще бъде добре. — Преди да излезе, строго добави: — Ти ще стоиш тук. — След това напусна стаята и затвори вратата след себе си.
Брена погледна с омраза стана и презрително каза:
— Ако тя си мисли, че ще ме накара да върша женска работа, ще си има много повече неприятности, от колкото може да си представи.
Разходи се мързеливо из стаята. Намери няколко широки кожени ленти и ги преплете в красив колан, който сложи върху себе си. След това сплете косата си в дълга плитка и в нея също сложи кожена лента.
Звуците, идващи от долния етаж, й напомниха за дома и за времето, когато баща й имаше гости. Това я натъжи. До този момент под влияние на яда и разочарованието не беше скърбила за баща си. Споменът за него и последната кървава сцена в дома й само увеличиха яростта й.
— Татко, ти сбърка — прошепна тя. — Ти ги доведе при нас. Искаше да ни спасиш, а вместо това ни предаде.
Брена нямаше да плаче повече. Щеше да прикрие мъката дълбоко в себе си и никога вече нямаше да показва сълзите си. Тя твърдо реши да не остава на това място. Трябваше да намери начин да напусне тази забравена от бога земя и да се върне у дома. Щеше да й е нужно време, за да я изучи и да намери път за бягство. Но преди това трябваше да отмъсти!
Без да иска, мислите й се върнаха към Гарик Хаардрад. Викингът беше загадка за нея. Той нямаше никакво участие в измамата и въпреки това представляваше най-голямата заплаха за нея. Той я притежаваше и можеше да прави с нея каквото си иска. Скоро щеше да разбере, че тя няма да му позволи това.
Този висок силен мъж не погледна на нея като на жена и това, въпреки че беше объркващо, беше добре дошло за нея. Брена знаеше, че той очаква от нея да прави това, което й се каже. Ако само се сетеше за нещо, което наистина би могла да прави, тя не би имала нищо против, защото и без това трябваше някак си да запълва времето, докато проучи района. Но тя не знаеше никаква женска работа.
Брена тихо отвори вратата. Предполагаше, че ако напусне стаята, ще предизвика гнева на Ярмил.
Звуците от долу започваха да стават все по-силни. Тя се зачуди дали Гарик се беше върнал. Ако той вече беше тук, това значеше, че Анселм е също тук. Тя щеше да изпита огромно удоволствие, унищожавайки този мъж, както той беше избил нейните хора. Бедните Фергюс и Уиндъм, Дънстан, който не искаше да се сражава, и скъпата й Алейн, която беше като майка за Брена — всички те бяха мъртви.
Не беше Анселм човекът, който ги беше убил, но за всичко беше отговорен той. Точно той счупи меча й, оставяйки я безпомощна за първи път в живота й. Да, Анселм трябва да умре. Тя щеше да реши как.
Брена излезе и затвори вратата, за да не разберат останалите, че е напуснала стаята. В края на коридора имаше друга врата, която водеше навън, и тя се запъти към нея. От там видя сградите около къщата, но край тях нямаше никакви хора.
В далечината искреше синевата на океана. Повърхността му беше като пелерина, обсипана с блестящи диаманти. Отляво беше фиордът и тучните ливади, които се простираха на отсрещния бряг. Отдясно се простираха гори и полета, в далечината се виждаха малки къщи.
Брена реши да слезе до водата и да разбере дали има кораб.
Когато бъде готова да избяга, най-много ще се нуждае от кораб, но как ще го управлява сама? Може би ще успее да се скрие на такъв, който се готви да нападне земите й. Но това няма да стане, преди да е дошла пролетта. Би ли могла да издържи чак дотогава?