Брена седна на масата в дългата и тясна кухня и започна да наблюдава как Яни приготвя хляба за вечерята на Гарик. Мойда бъркаше на огнището гъста супа от пилешки дреболии.
Мойда беше на около четирийсет години, имаше гъста кестенява коса, беше ниска и пълна, с румено лице.
И двете жени разказаха на Брена как са попаднали на това място.
Изненадващо беше, че те не чувстваха омраза към Гарик и останалите викинги. Те били съседки в селището, в което живеели. Преди четири години Гарик и хората му нападнали земите им и ги взели в плен. През този период Гарик се биел за баща си и участвал в много набези. Двете жени нямаха нищо против живота си тук. Ако бяха останали в селото си, щяха да правят същото. Мойда, за разлика от Яни, намираше за нещо съвсем нормално да преспива с приятелите на Гарик, когато те пожелаеха това. Бяха робини и нямаха право на избор. Това беше единственото, от което Яни се оплакваше, но то поне не се случваше често.
И двете слушаха изпълнени със страх историята на Брена за нейното залавяне. Беше благодарна на баща си, който не се интересуваше от обичаи и традиции, защото в противен случай тя щеше да гледа на нещата, точно като тези жени и да приема положението си безропотно. Но тя нямаше да се подчини и Гарик щеше да разбере това, дори да не иска да го приеме.
— Разкажи ми за Гарик — помоли се Брена, докато хрускаше орехи, които Ерин бе донесъл същата сутрин. — Честен човек ли е?
— Да — беше краткият отговор на Мойда.
— С изключение на случаите, когато ни дава на приятелите си — прибави Яни.
— Мисля, че прекалено много се оплакваш — засмя се Мойда. — И ти като мен се смееше, когато те въргаляха из сламата.
— Когато е един мъж, нямам нищо против, но когато са един след друг, както се случва на събирания, това не мога да понасям — ядосано отвърна Яни. — Да не би на теб да ти е много хубаво след такива нощи?
Брена бързо трябваше да смени темата, тъй като собственият й опит с мъжете беше много малък и тя все още не можеше да говори за това.
— А робите, които е продал, въобще ли не го интересува какво става с тях след това?
— Той трябваше да ги продаде, Брена — каза Яни. — Те наистина бяха много — неговите собствени и тези, които баща му беше дал. Той продаде само тези, за които щяха да му дадат много пари, и тези, които създаваха неприятности.
При тези думи Брена пребледня, но Яни и Мойда не забелязаха. Тя скоро се съвзе.
— Колко роби има в момента тук?
— Мисля, че сме около дванайсет. Ние двете, още две възрастни жени, които видя вчера, Енид, старият Дънкан и петима млади мъже. И децата, разбира се.
— Деца?
Яни се усмихна гордо.
— Аз имам едно момченце, Шелдън, той е на две години. Мойда има три деца, двете са близнаци. През деня ги гледат двете старици, ще ги видиш по-късно. Надявам се, че обичаш децата.
— Да — усмихна се Брена. — Вземах с мен малките на лов, когато бащите им бяха на полето. Може би ще вземам и вашите, когато пораснат.
Брена с ужас осъзна, че говори за бъдеще тук, без да има намерение да се задържа дълго на това място. Тя трябваше да внимава да не се сближи с тези хора, защото, когато си тръгнеше, щеше да тъжи за тях.
Продължи да разпитва за Гарик.
— Те деца на Гарик ли са?
— Господарят никога не ме е докосвал — намръщи се Мойда, — въпреки че неведнъж се опитвах да привлека вниманието му.
— Той ме вземаше в леглото си няколко пъти, когато в началото ни доведе тук — добави Яни, — но след това загуби интерес към мен и ходеше до дома на баща си, при неговите робини. А баща на Шелдън е Перин, сигурна съм в това.
— Перин?
— Той е най-добрият приятел на Гарик. За да скрепят тази дружба, те станаха кръвни братя. Това стана преди шест години. Тогава Гарик беше на деветнайсет, а Перин на четирийсет и три.
— Перин ли ти каза това?
— Да, той често идва да ме види и ми разказва много неща.
— Той знае ли, че Шелдън е негово дете?
— Разбира се.
— Тогава защо не се ожени за теб?
И двете жени изгледаха Брена, като че ли неочаквано тя си беше загубила разсъдъка.
— Викинг не може да се ожени за робиня. Това е забранено — отговори Мойда.