— Мислех, че всичко е наред. Какво още имаме да обсъждаме?
— Нищо не е както трябва.
— Дори и това, че работя за теб? — каза тя с по-висок глас. — Какво друго искаш от мен?
Той отиде до големия сандък и извади копринена роба, изтъкана със сребриста нишка, съчетана с бяла кожа. След това застана съвсем близо пред нея и каза:
— Да, ти работиш добре, но не това, което аз искам. Дадох ти тази работа, защото не знаех какво друго бих могъл да те накарам да правиш. Не е задължително робите да правят само това, което могат. — Той спря за малко. — Същото се отнася и за теб. — Върху лицето му се появи подигравателна усмивка. — Ще започнем нещо ново. Ще изпълняваш задачи специално определени за теб и като начало ще започнеш с това. — Той й подаде робата. — Под едното рамо се е разпорила и трябва да го зашиеш.
Тя го погледна слисана.
— Господи! — вбесена извика Брена.
— Нито твоят бог, нито който и да било друг ще ти помогне. Единствено аз съм този, от когото зависиш.
— Няма да се занимавам с такива неща — ядно заяви тя и хвърли дрехата на земята. — Знаеш, че няма да правя това.
Той сви рамене необезпокоен и се върна на масата.
— Тогава ще останеш в тази стая, докато промениш решението си.
— Ще остана тук до момента, в който заспиш.
— Тогава ще трябва отново да бъдеш пазена.
Той повика кучето. Брена не го беше забелязала, защото бялата му козина се сливаше с хермелиновата завивка.
— Застани до вратата й не я пускай да излезе — заповяда му Гарик.
Изглежда, кучето разбираше всяка дума на господаря си. То се обърна и погледна Брена, преди да отиде до вратата и да легне там.
Брена хвърли унищожителен поглед на кучето, след това на господаря му.
— Опитвах се да не те мразя, защото не си ти пряко виновен за това, че съм тук, но започва да ми става трудно да бъда великодушна.
Той високомерно се усмихна.
— Ненавиждай ме колкото искаш. Това нищо няма да промени. Моите чувства към теб не са по-различни, тъй като от самото ти пристигане тук поведението ти е като на непоносима опърничава жена, от която нямам абсолютно никаква полза. Сега поне знаем мненията си.
Той отпи голяма глътка от виното, след което започна да се съблича.
— Сега какво?
— Тази нощ приключваме с обясненията. Време е за сън.
— Аз вече не съм изморена — кисело каза тя.
— И?
— Можеш да ме накараш да стоя в тази стая, но не можеш да ме принудиш да легна в това легло с теб — избухна тя.
— Така ли? От играта, която ми изигра последния път, когато беше в това легло, аз реших, че изгаряш от нетърпение да я повториш.
— Грешно си мислил — сопна се тя, а цялото й лице поруменя.
— Това няма никакво значение. Тъй като аз нямам нищо против да разделя леглото си с теб, ти ще спиш в него. Няма от какво да се страхуваш. Няма да се възползвам от това. А сега — в леглото и ако не спиш, то поне помисли върху упоритостта си.
Брена се събуди изведнъж. Някъде дълбоко в нея един глас крещеше: стани и ще разбереш какви удоволствия те очакват. Сънят й беше преминал и очите й бяха широко отворени. Учудена от чувствата, които я бяха обзели тя се обърка още повече, когато разбра какво всъщност става.
Лежеше обърната към стената с ръце върху възглавницата, леко присвила единия си крак. Под нея беше постлана меката хермелинова постелка и Гарик беше до нея, както преди да заспи. Но сега нощницата й беше навита около кръста и краката й бяха съвършено голи. Тя не се помръдна и продължи, да се прави, че спи. Гърдите на Гарик опираха гърба й и тя усещаше топлината му. Беше пъхнал ръка под дрехата й и си играеше с едната й гърда. Усещаше го как диша във врата й. Ръката му се смъкна надолу, насочвайки се към бедрата й. Това предизвика трептене в слабините й. След това ръката му умело се промъкна от вътрешната страна на бедрата й и много бавно достигна покрития с черен мъх хълм между краката й. Там пръстите си поиграха с гъстите къдри, след което продължиха пътя си в горещия и влажен проход и това я изпълни с доволство.
От устата й се изтръгна стенание и Брена се сепна. Знаеше, че трябва да избяга, но вместо това се обърна по гръб, за да улесни пътя на тези жадни пръсти. Срещнала разпаления поглед на Гарик, съблазнително се усмихна.
— Много време ти беше нужно, за да се събудиш — закачи я той.
Беше учудена, че би могъл да бъде толкова нежен и внимателен, защото обикновено беше груб и рязък. Беше сигурна, че този момент ще дойде. Последния път, когато беше в това легло, бе изпитала върховно удоволствие, но сега усещаше, че би могла да изпита нещо много по-вълнуващо.
— Готова съм да се закълна, че ти каза, че само ще спя в това легло. — Тя прокара пръсти през русия мъх на гърдите му. — Ти не държиш дори една нощ на думите си.