— Изглежда, съм избързал — дрезгаво отвърна той и я целуна. — Но за това трябва да виниш себе си, защото цялата ти упоритост изчезва, когато си в леглото. — Той се засмя. — Как става това?
Тя повдигна рамене и дяволито се усмихна.
— Намирам, че да бъдеш жена понякога си има своите предимства, и аз не съм чак толкова срамежлива, за да го отричам.
— Срамежлива! — разсмя се той. — Най-малко си такава.
— Ти добре знаеш това, нали, Гарик. — Тя се обърна и обгръщайки го с ръка, се долепи до него и горещо го целуна. — Сега вече няма да бъдеш изненадан от действията ми.
Но въпреки предупреждението, беше изненадан от вихъра на чувства, които го връхлетяха. Близостта й го извади от контрол. Тя разбуждаше страстите в него. Изкушаваше го! Тя разтвори крака и той влезе дълбоко в нея. Сграбчи я здраво, за да я притисне по-близо. Преди последния тласък почувства как краката й се извиха около бедрата му и тогава се изгуби в белите пламъци на удоволствието.
Задъхан, Гарик се отпусна с цялата си тежест върху нея и положи глава върху раменете й. Ръцете й здраво се сключиха на тила му, а краката й обгръщаха бедрата му. Той я погледна и видя блесналия поглед в очите й и чувствената извивка върху устните й.
— Време е да ми покажеш силата си — прошушна тя, съблазнително извивайки тялото си под неговото. — Продължавай!
— По дяволите, жено, нямаш ли срам? — попита той, невярващ.
— Защо? — Тонът й беше невъзмутим. — Нима е лошо, че това ми харесва? Или не трябва да го показвам?
— Не, но никоя жена не е искала повече от мен.
— Не ме сравнявай с другите жени! — разгорещено извика тя и го освободи от себе си. — А щом не можеш повече, аз няма да настоявам.
Той сграбчи ръцете й и широко ги разтвори.
— Средствата, които използваш, са много хитри.
Внимателно, той започна отново да се движи в нея, като в същото време я обсипваше с целувки. Желанието отново го обзе. Движеше се ритмично и в един момент пусна ръцете й и взе в шепи лицето й. Целувките му ставаха все по-настойчиви. Ръцете й се плъзгаха по изпъкналите мускули на гърба. Тя тихо започна да стене, а ръцете й все по-здраво се вкопчваха в плътта му. Вече достигаше края и точно в този момент той се присъедини към нея.
Когато се излегна от едната й страна, тя не протестира. И двамата лежаха изтощени и дишаха тежко.
— Все още е нощ — уморено каза той. — Хайде да поспим.
— Аз просто исках да ти благодаря, това е всичко.
Той отвори очи и видя нежното изражение върху лицето й, преди тя да се обърне на другата страна и да си облече нощницата. Той се загледа в косата й и отново се зачуди над противоречивата природа на Брена. Женствената й страна най-много му допадаше. Нежно произнесе:
— Ела при мен — и я притегли към себе си.
Знаеше, че няма да се отдръпне, и това още повече го радваше.
Когато се сгуши в него, вече не се съмняваше, че ще свикне с тази жена.
Почти заспала, Брена прошепна:
— Хубаво е, когато не воюваме с теб.
Той се усмихна и нежно я прегърна. Ефектът, който упражняваше върху него, беше зашеметяващ. Ако продължеше да се държи по този начин, щеше да я желае все по-често.
— Да, Брена, хубаво е.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Брена седна до малката масичка срещу Гарик. Сутрешната й закуска беше сложена пред нея. Облегната на стола, тя мрачно се хранеше. Гледаше ядосано Гарик, но той беше, прекалено зает с яденето, за да забележи това.
От една седмица я държеше затворена в тази стая и само проклетото куче й правеше компания. Гарик сам й носеше храна, но през целия ден я оставяше сама. Идваше при нея само за през нощта. Не я беше докосвал, откакто я доведе, дори й позволяваше да спи на нара вместо до него.
Онази сутрин след нощта, когато бяха прекарали заедно, тя се събуди отвратена от нещата, които бе вършила с него. Не беше Брена тази умела мръсница, а презряното й женско тяло. Тази предателска част от нея беше поискала от Гарик да й разкрие всички тайни, за които досега не беше подозирала. Той беше разпалил непознати огньове в нея, но това нямаше да се случи никога вече. Удоволствията, на които се беше насладила, ще бъдат забравени. Да, тя не се нуждае от този екстаз, защото така се предава прекалено много във властта на друг, непознат човек.
Въпреки че беше късно да промени това, което се беше случило, тя би се проклела, ако се повтореше от ново. Беше глупачка да си мисли, че след това Гарик би променил отношението си към нея. Той продължаваше да настоява тя да му служи както той иска. Нямаше да му прости това, не и след върховния момент, който бяха преживели.