— Работеше в конюшните ни — противопостави й се Гарик. — Казва, че не би вършила само женска работа.
— Виждал ли си я да работи? — попита Корделия. — Или е убедила някой друг да прави това, което тя е трябвало да свърши. Не, същото беше и у дома. Брена очакваше всеки да й прислужва, дори и семейството й, докато тя прекарваше времето си, забавлявайки се с мъжете от селото, отвличайки ги от жените им.
— Ти ми описваш друга Брена, не тази, която аз знам и която отбягва мъжете.
— Просто иска ти да повярваш в това — лукаво каза Корделия. — Знае, че е хубава и че би могла да има всеки мъж, който се поддаде на чара й. Изкуши дори собствения ми съпруг, който също се влюби в нея.
— Но тя беше девствена.
Корделия се усмихна.
— Все още ли е такава? — Виждайки как се промени изражението му, тя прибави: — Ако я искаш само за себе си, по-добре ще е да бъдеш много внимателен, защото никога не би се задоволила само с един мъж. Добре познавам сестра си.
— Не съм казал, че я искам за себе си — рязко каза той.
Гарик напусна къщата на баща си още по-намръщен и объркан, отколкото когато бе дошъл. Трудно му беше да повярва в това, което му бе казала Корделия, и той се завърна у дома си в ужасно настроение.
Няколко минути по-късно застана пред вратата на стаята си.
Поколеба се за известно време, чудейки се какво ще го посрещне вътре. В едната си ръка неловко държеше поднос с храна, а с другата бавно отвори вратата и влезе. Кучето веднага дойде при него и завъртя опашка. Той изпрати животното долу и затвори с крак вратата. Вътре гореше само една свещ, но и на слабата светлина успя да види, че стаята беше подредена. Изненадан, обходи пространството с поглед и видя Брена седнала на стола, загледана в огъня. Остави подноса и отиде при нея. Отново се зачуди дали това, което сестра й беше казала, е вярно. Дали Брена просто си играеше с него? И защо сестра й би го лъгала?
— Защо се забави толкова дълго? — попита Брена. — Ужасно съм гладна.
Той се запита дали не е подредила стаята чак след като е усетила глада.
— Да, късно е — отвърна Гарик.
Той подсили огъня, след това се изправи и зачака гневния й изблик. Тъй като това не стана, отиде към масата, подтикнат от глада, който изпитваше. Брена се хранеше замислена.
— Доста се забави.
— Да, бях забравил, че ще ме чакаш да се върна — отвърна рязко.
Тя неочаквано се разсмя.
— Щастлива съм, че можеш толкова лесно да ме забравиш.
— Защо?
— Ти си мислиш, че искам да объркам живота ти, а аз нямам желание да ти преча.
Той измърмори.
— Защо тогава поведението ти беше толкова странно?
— Значи въпреки всичко си мислил за мен? — невинно попита тя с шеговита нотка в гласа. — Съжалявам, Гарик. Предполагам, че в такъв случай ще трябва да се променя.
Той престана да яде и настоятелно я изгледа.
— Каква игра играеш?
— Това не е игра.
— Да разбирам ли, че вече ще ми се подчиняваш? — попита той изненадан от тази внезапна промяна.
— Да, нали ти искаш точно това. Ще ти се подчиня, Гарик. Как се чувстваш като победител?
Той по-скоро се чувстваше победен, но не можеше да й каже това.
— Радвам се, че накрая разбра как трябва да се държиш.
— Ти не ми даде право да избирам — каза тя с горчивина в гласа.
Гледаше я, докато тя се хранеше и все още не можеше да си обясни промяната. След такава упорита съпротива, след начина, по който го беше погледнала, когато се готвеше да я удари, очакваше да удържи поне няколко дена без храна, преди да се предаде.
Наистина ли искаше само да го заблуди, както сестра й беше казала, за да разбере колко би могла да си позволи?
— Стаята ти е подредена, Гарик — каза Брена, прекъсвайки мислите му. — И робата ти е зашита. — Тя отмести празната чиния и стана. — Ако повече не се нуждаеш от мен тази вечер, би ли ми позволил да се върна при другите жени?
Той не отвърна веднага приковал поглед в нейния.
— Не.
— Значи трябва да направя още нещо?
— Няма никаква работа, но ти вече няма да живееш заедно с останалите. Отсега нататък ще спиш в стаята, която Ярмил ползва, когато ме няма. Тя е срещу работната стая.
— Защо? — рязко запита тя, а очите й светеха със стоманен блясък.
Той въпросително повдигна вежди, а в гласа му имаше присмех, когато каза.
— Мислех, че ще се подчиняваш на желанията ми. Нима си излъгала?