Заобиколи масата, за да може да го гледа в лицето.
— Сега свободна ли съм, Гарик? Ще запаля огъня в стаята ти и тогава ще си легна.
Гарик дълго я гледа, преди да отговори. Погледът му постепенно се местеше от лицето към нежните извивки на гърдите й, след това към леко заоблените бедра, които се очертаваха под грубата тъкан на роклята й.
— Какво ще кажеш? — запита притеснена от погледа му.
Той я погледна в очите и се усмихна.
— Можеш да запалиш огъня в стаята ми, но след това ще се върнеш тук.
— Защо?
Усмихна се по-широко, виждайки объркването, което се изписа по лицето й.
— Не трябва да задаваш въпроси, а веднага да изпълняваш това, което искам от теб, Брена.
Тя потисна гневния отговор, който й беше на устата, и излезе от стаята. Запали огън в стаята на Гарик, после и в своята и след това се върна при Гарик. Когато влезе, той вече се беше нахранил и беше излял горещата вода в съда. Беше застанал с гръб към огъня и събличаше туниката си.
Тя му подаде халата, който да облече след банята.
Гарик й посочи туниката си и й каза да я накисне.
— След това ще почиваш — бяха следващите му думи и започна да сваля панталоните.
Тя му отправи унищожителен поглед и пусна туниката в една от кофите. Нима нямаше да се окъпе сам? Как смееше да се съблича пред нея, когато тя беше напълно облечена? Нямаше ли срам този мъж?
Тъй като не се обръщаше към него, той я запита:
— Тревожи ли те нещо?
Продължаваше да стои с гръб към него. Той се разсмя и хвърли панталоните си в краката й. Брена го чу, като влезе във водата, и чак тогава взе панталоните и също ги накисна. Когато се обърна и го погледна, беше привлечена от мъжественото му тяло. Този мъж имаше силата да се справи с всякакви препятствия.
— Ще дойдеш ли при мен, Брена?
Лицето й три пъти смени цвета си и задъхана от смущение, тя отговори:
— Не, аз се къпах тази сутрин.
— Тогава ще ми изтъркаш гърба.
Смехът в очите му я ядоса.
— Не, няма да го направя.
— А ако ти заповядам?
— Вместо гъбата ще почувстваш ноктите ми върху гърба си! — предупреди го тя. — Не ме принуждавай да правя неща, които знаеш, че не бих се съгласила да върша, защото ще престана да изпълнявам каквото и да било.
— Сега тя ме заплашва отново — насмешливо произнесе Гарик. — Не си се променила много, както се опитваш да ме убедиш.
— Аз се съгласих да работя в къщата, но не и да изпълнявам такива заповеди — спокойно отвърна тя, въпреки че в очите й се четеше гняв. — А сега свободна ли съм?
Той въздъхна.
— Да, върви.
Брена бързо излезе от стаята и се изкачи по стълбите. Влезе в малката си стаичка и затръшна вратата след себе си. Съжали за това, защото със сигурност Гарик щеше да чуе трясъка, който се разнесе из къщата, и щеше да й се присмее. Защо се държеше по този начин? Дали щеше да продължава така, докато един ден тя отстъпеше? Не, този ден никога нямаше да дойде.
Съблече роклята си и внимателно я постави върху единствения стол в стаята. До леглото имаше малък сандък, който беше празен, но тя нямаше нищо свое, което да сложи в него. Единственото, което притежаваше, бяха нощницата, роклята, с която се обличаше през деня, и чифт кожени обувки, които й бяха големи.
Облече роклята, която беше сложена на леглото й, и веднага съжали, че я беше прала, защото сега тя беше дори по-корава, отколкото преди. След това разпусна косата си и започна да я реши, докато светлините от огъня започнаха да се отразяват в гъстите й кичури. Накрая си легна и се опита да заспи. Но сънят й отбягваше и тя знаеше защо. Нямаше да се успокои, докато не разбереше, че Гарик също си е легнал. Тялото й беше напрегнато, тя чакаше да чуе вратата долу да се отвори и затвори. Мина сякаш цяла вечност. Защо й беше нужно първо да чуе, че Гарик си е легнал? Когато вратата на собствената й стая се отвори, Брена откри отговора. Това беше предчувствието, че той ще дойде. Дали не беше й подсказал погледът, който й отправи, преди тя да си тръгне?
Беше застанал на вратата, а върху себе си имаше само късата копринена роба, която му беше донесла. Гърдите му бяха открити и краката му бяха голи. Скоро щеше да бъде съвсем близо до нея.
Брена се изуми от собствените си мисли. Нямаше да позволи това да се случи. Гарик притежаваше сила, но тя можеше да го надхитри.
— Какво искаш? — попита го тихо.
— Теб — беше краткият отговор.
Тя се повдигна на лакът, а косата й се разпиля по раменете.
— Предполагам, че това е един от тези мигове, когато тялото ти има нужда от жена?
— Имаш добра памет — недоволно каза той.
— В този момент не Гарик ме желае, а неговото тяло. Тук ли ще го правим, или предпочиташ твоето легло?