При тази отстъпчивост той набръчка чело и се замисли.
— Виждам, че не можеш да решиш, Гарик. Тъй като това легло е прекалено малко за теб, аз ще дойда с теб.
Стана и се запъти към вратата, а върху устните й играеше чувствена усмивка. Спря до него и нежно положи ръка върху гърдите му.
— Ако си променил решението си, кажи ми сега, преди да съм стигнала твърде далеч.
Объркването му премина и той мрачно каза:
— Не, не съм се отказал.
— Хайде, тогава — прошепна тя и напусна първа стаята.
Сърцето й щеше да изхвръкне. Щеше да бъде бесен, че си играеше с него, но тя нямаше да изпита гнева му, докато той не я хванеше, а това нямаше да се случи, беше сигурна, че ще му се измъкне. Когато стигна стълбите, бързо се спусна и хукна към външната врата. Навън, в тъмнината, щеше да намери място, където да се скрие, докато ядът и желанието на Гарик преминат. Но вратата беше заключена, нещо, което тя не бе предвидила, и преди да успее да отмести резето, той беше вече до нея.
Извика, когато я повдигна на рамо. Риташе и се извиваше бясно и той почти не я изтърва на път за стаята. Звучното шляпване по гърба й не преустанови борбата й, само я засили.
Той затвори вратата на стаята с крак и хвърли товара си на леглото. Брена бързо се измести в края на леглото. Върху устните му имаше цинична усмивка.
— От една крайност в друга? Тук ще се чувстваш удобно между двете.
— Говориш с недомлъвки — каза Брена успокоена, че не беше толкова ядосан.
— Така ли мислиш? Тогава ми обясни представлението, което ми спретна преди няколко минути. За какво беше всичко това?
— Не знам за какво говориш.
— Би трябвало да предположа такова нещо, след като добре познавам природата на жената. Трябваше да разбера, че не беше искрена. Наистина не очаквах да избягаш от мен като изплашена девица. Каква игра играеш, Брена? Обясни ми правилата й.
— Това не е игра. Нима наистина очакваш от мен да те приемам с отворени обятия?
— Да, последната ни среща ме наведе на такива мисли.
— Високомерен мръсник! — избухна тя. — Забрави ли, че тогава ме излъга? Каза, че няма да се възползваш от мене, а го правиш. Тогава аз просто бях любопитна.
Той се разсмя.
— Значи любопитството ти беше предизвикало тази страст у теб?
— Лъжец! — възкликна тя. — Тогава ти ме събуди, не аз теб!
— Но ти не се опита да избягаш. И още нещо, което не би могла да отречеш, ти беше тази, която ме принуди да продължа. Ще отречеш ли и това?
Тя се засмя дяволито.
— Ти не би могъл да разбереш това, нали? Тогава за теб актът беше приключил, но за мен не беше същото.
Той се намръщи и тя продължи:
— Ти нямаш вина. Просто на мен ми трябваше повече време, за да разбера изцяло тайната.
— Тайната?
— Да, да стигна до края, както ти го наричаш. Трябваше да разбера какво прави акта толкова желан.
— И успя ли да му се насладиш?
— Да, успях.
Лицето му стана мрачно и той запита:
— Тогава защо бягаш от мен?
— Само защото веднъж ми е било хубаво не означава, че мисля само за това, както вие мъжете правите. Любопитството ми беше задоволено и аз мога да продължа да живея, без постоянно да го правя.
— Акт! — Той беше ядосан. — Нима не знаеш друга дума?
— Каква? Със сигурност не е правене на любов, защото в това, което правихме, нямаше любов. Ти просто задоволи едно желание на тялото си. Така че не идвай при мен за нещо, което можеш да направиш с всяка жена.
— Но аз дойдох при теб. — Той се усмихна.
В очите на Брена се четеше гняв.
— Няма да позволя да ме използваш само за задоволяване на плътските си нужди.
— Значи отказваш — спокойно произнесе той. — Тогава знай, че това няма да ме спре да те имам.
— Често ли изпитваш нужда да бъдеш с жена?
— Защо?
— Не мислиш ли за Морна?
Очакваше да възпламени гнева му с този въпрос, но не беше си помисляла, че е възможно чертите му да придобият такъв смразяващ вид, от който по гърба й полазиха ледени тръпки.
— Как си разбрала за Морна?
— Нима не знаеш, че не трябва да водиш битка с врага, преди да го познаваш добре.
— Ти ме смяташ за свой враг?
— Със сигурност не си ми приятел или съюзник. Да, ние сме врагове.
— Не — студено каза той. — Ние сме господар и роб. Воюваме с думи, не с оръжия. А аз вече се уморих от приказки.
— Значи ще ме освободиш? — с надежда попита тя.
— Да, ще бъдеш свободна след акта, както ти го наричаш.
Внезапното му движение я изненада и тя панически се отдръпна от него. Но не беше достатъчно бърза и той успя да я хване за крака.
— Пусни ме.
— Не, Брена, не още.