Брена прибави още дърва в огъня, след това се отпусна на стола и се загледа в пламъците. Не искаше да си го признае, но Гарик й липсваше. Когато беше край нея, се чувстваше напрегната, защото не знаеше какво би изискал от нея и как щеше да реагира самата тя — ще се съгласи, или ще откаже. Но когато Гарик си беше вкъщи, не усещаше как тече времето. Винаги беше нащрек, оживена както никога досега. А нощем се превръщаше в кълбо от нерви, изгаряща от копнежи.
Отношението му дълбоко я нараняваше. Може би щеше да му прости, ако беше нежен към нея както преди. Нощта, в която беше мил с нея и тя с желание му се беше отдала, остана незабравима за нея. Никога не би могла да забрави тези мигове, които той й беше подарил. Накрая я беше прегърнал така, сякаш тя наистина го интересуваше и Брена се беше предала на близостта, която ги свързваше.
Но последния път беше толкова груб! Как го мразеше за това! На следващия ден избяга от къщата и се опита да разсее гнева си, като препуска лудо с най-бързия от конете при Ерин. Това й помогна донякъде. Наистина се чувстваше по-добре, когато на връщане мина край Коран и му предложи да го качи на коня, за да стигнат заедно до къщата. Но той внимателно погледна коня и поклати отрицателно глава.
— Ще вървя пеш, Брена.
— Какво правиш тук? — попита го тя, докато се движеше редом с него.
— Изпратиха мен и Ейвъри да търсим една крава. Отлъчила се от пасбището.
— Открихте ли я?
— Да, сега Ейвъри я връща обратно.
— Хайде, Коран — убеждаваше го тя, — защо да ходиш пеш, къщата все още е доста далеч?
Той завъртя глава и прикова поглед към земята. Коран беше само една или две години по-голям от Брена. Висок младеж с приятно лице, той никога не беше роптал срещу положението си на слуга. Тя го харесваше и не можа да се сдържи да не се разсмее.
— Ела, Коран, не ме карай да си мисля, че компанията ми ти е неприятна.
Накрая той се предаде и тя му помогна да се качи зад нея. Не се бе чувствала така от много време. С палав блясък в очите пришпорваше коня и той се носеше с главоломна бързина. Коран се вкопчи в Брена, защото му беше мил животът, и шепнеше молитви в ушите й. Тя се смееше от сърце и с все сила забиваше пети в хълбоците на коня, като така принуждаваше Коран да я сграбва още по-здраво. Не забеляза конника на хълма, който изпадна в бясна ярост, виждайки я заедно с Коран. Не я интересуваше нищо. Чувстваше се чудесно, но за твърде кратко.
В мига, когато видя изражението върху лицето на Гарик и разбра, че никакво обяснение не би помогнало, се ядоса на себе си.
Тъжно въздъхна. От два месеца той напълно я пренебрегваше. След това започна да ходи на лов и по цели дни го нямаше. А когато се прибираше, винаги беше много късно. Тогава тя се чудеше дали не е бил с Морна. Или е при Яни и Мойда. Може би робините на баща му и дори Корделия му допадаха повече. В такива моменти Брена нервно обикаляше къщата, уверявайки себе си, че има право да се сърди и недоволства. Нощем не заспиваше, а го очакваше да се завърне.
Една нощ, когато той за трети пореден път закъсня, тя си легна, без да го дочака. Когато накрая се прибра призори пиян и в отвратително настроение, въпреки че яденето му беше топло на огъня, той я събуди, за да му прислужва.
Въпреки че държанието му не търпеше отказ, беше прекалено ядосана, за да се страхува от него. Напълни една голяма купа със супа, но я изтърва на масата, изсипвайки половината върху него. Знаеше, че го е заболяло, но фактът, че нищо не каза, охлади недоволството й. Тогава той я освободи и тя бързо напусна стаята. На другия ден случилото се беше забравено.
Брена се стресна от силното хлопане по вратата. Почувства как пулсът й се ускорява, защото само Гарик би могъл да удря така. Той щеше да се чуди защо вратата е заключена. Всъщност бяха заключили всички врати, откакто една сутрин, когато отиваше за вода, бе открила едно бездомно куче убито и хвърлено върху навеса на вратата. Ярмил силно пребледня, но не каза нищо на Брена и я остави да се чуди кой би направил такова нещо.
Тя широко отвори вратата с намерението веднага да каже на Гарик защо е заключено. Но вместо Гарик пред себе си видя Анселм, загърнат в тежка кожена пелерина, която го правеше да изглежда още по-огромен, отколкото всъщност беше. Изненадата й беше пълна, но само след секунди в очите й заблестя нескривана омраза.
Въобще не се замисли, а веднага се насочи към масата, откъдето сграбчи най-дългия нож, който се намираше върху нея. Но в сляпата си ярост действаше необмислено и когато се обърна да се хвърли върху него, Анселм вече беше зад нея. Хвана китката й, а с другата си ръка изби ножа. Тя остана на място, наблюдавайки го как взема ножа и оглежда стаята за други. След като се увери, че няма опасни оръжия, той отиде и затвори вратата. Когато се обърна към нея, известно време се измерваха с поглед. Накрая той се раздвижи. Насочи се решително към масата и премести пейката.