— Това е моето решение.
Брена учудено се загледа в Анселм. Отново би трябвало да му е благодарна. Проклет да бъде! Как би могла да го убие, след като е чула тези думи?
— Върви в кухнята — заповяда й Гарик.
Брена се обърна и видя, че той беше намръщен. Тогава разбра, че думите на баща му са го разстроили.
— Няма нужда да ми викаш, чувам прекрасно — надменно се обърна тя към него, преди да напусне помещението.
На излизане спря при Перин и прошепна в ухото му:
— Очевидно няма да дочакаш да го видиш в добро настроение. Бедничката Яни.
— Също и аз — каза той с тъга. След това прибави: — Ще ми помогнеш, ако поне му се усмихнеш.
Брена се изсмя високо.
— Засрами се от думите си, Перин.
След това тя излезе и не видя буреносния поглед, с който я изпрати Гарик.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Брена се наслаждаваше на омайната светлина на северното сияние. В почуда тя се взираше във виолетовите проблясъци на небето. Земята, сградите, всичко беше оцветено в нюансите на виолетово. Пред нея бе самата палитра от цветове. Ако не беше толкова студено, Брена безкрайно би стояла и наблюдавала това чудо. Но студът беше наистина непоносим.
— Хайде, Коран, да вървим, преди краката ми да са се вледенили, а с тях и аз самата.
Тя забърза редом с младежа. Той също беше обгърнат от виолетовия цвят и изглеждаше като фигура от гоблен. Цяло щастие беше, че Коран я попита дали не се нуждаят от повече провизии. Нямаше спешна нужда от нищо, но Брена каза, че ръжта за хляба е на свършване и, че ако я донесяха сега, Коран би могъл да спи до късно на другата сутрин.
Брена го накара да чака, докато напълни две торби. Скри едната под пелерината си и каза на Коран, че ще продължи с него, за да огледа дали няма да открие нещо друго, което да й трябва.
Това беше възможност, за която беше мечтала толкова време. Би могла да вземе оръжие и да го скрие, докато й потрябва. Ако намереше по-леко наметало, щеше да го смени със своето, въпреки че това й топлеше доста добре.
Беше благодарна, че е късно, и останалите жени бяха заети да почистват остатъците от печеното.
Коран отключи вратата на склада и бързо запали свещта. Брена с разочарование видя, че в стаята имаше единствено хранителни запаси. Огромно буре, каквото се намираше пред къщата и в което събираха дъждовна вода, беше пълно почти догоре с ечемик. До него имаше още едно, пълно с овес. По рафтовете висеше осолено месо. Имаше каци с ръж, ябълки и други сушени плодове. Огромни чували с грах, лук и орехи, по-малки торби с билки и подправки. Явно беше, че това, от което Брена имаше нужда, се намираше зад другата заключена врата в дъното на помещението.
— Какво има в другата стая? — невинно попита Брена.
— Там господарят държи съкровищата си.
— Имаш ли ключ?
— Да — отвърна Коран, — но мога да го използвам само когато господарят ми заповяда.
— Никога ли не си влизал сам?
— Разбира се, че съм — гордо отвърна той. — Четири пъти в годината чистя и лъскам оръжията. Кожите също се държат вътре.
— Ще ми отвориш ли вратата, Коран? Искам само да надникна.
— Не, не може.
— Моля те, Коран! — по детски се примоли тя. — Господарят няма да разбере. Бих могла да огледам, докато ти напълниш чувала със зърното.
Коран бавно поклати глава. Виждаше се, че ужасно го беше страх да направи това, което Брена искаше от него. Но тя бе решена да влезе, в стаята.
— Не бива да правя това, Брена. Ако господарят разбере, ще ми наложат наказание с камшик, а може и по-лошо.
— Но той няма да научи, обещавам ти — продължи да настоява Брена. — В момента той се весели и дори не знае, че сме тук. Моля те, Коран, направи го за мен.
Той се поколеба още малко и след това се усмихна добродушно.
— Добре, но само докато напълня торбата.
Коран отиде до вратата и я отвори.
— Не трябва да докосваш нищо.
Тя импулсивно се наведе и го целуна по бузата.
— Благодаря ти, Коран. Няма да забравя това.
Бузите му поруменяха, той срамежливо наведе глава и отиде да пълни торбата.
Брена широко отвори вратата, за да влезе светлина в по-малката стая. Беше очаквала да види богатства, но не и такова изобилие, каквото се разкри пред очите й: купчина кожи, броят на които щеше да се удвои и утрои до началото на пролетта; сандък, в който бяха подредени скъпи платове — брокат, коприна, кадифе, изтъкани от най-фин материал; чаши за вино от месинг, сребро и злато с инкрустирани скъпоценни камъни. До тях се намираха гравирани подноси и кани. Една дълга маса беше отрупана с всякакви чудати предмети — статуетки от мрамор и слонова кост, кръст, покрит със скъпоценни камъни. В едно дървено ковчеже в средата на масата Брена видя такива скъпоценности, които замаяха съзнанието й — огърлица от рубини и диаманти, гривни — сребърни, златни, изящно гравирани или покрити със скъпоценни камъни. На пода имаше друго ковчеже, пълно със златни и сребърни монети.