Накрая Брена забеляза оръжията. Разположени от двете страни на стените, те бяха от всякакъв вид и големина. Арбалети, стрели, копия, брадви, мечове, саби, пики, а върху един рафт имаше ками със скъпоценности по тях. Брена отиде до този рафт и взе една от камите, върху която бяха инкрустирани кехлибари. Тя избра нея, защото кехлибарът беше любимият камък на Тор и той би могъл да й помогне.
Брена погледна към арбалетите и взе един, към който имаше допълнение, пълно със стрели. Сложи всичко това в сак, прикрепен към колана й, а под дрехата си затъкна меч. Когато реши да излезе от стаята, чифт прекрасни ботуши от черна кожа привлякоха вниманието й. Това бяха нейните ботуши! До тях бяха дрехите й, същите, с които беше на погребението на баща си. Беше с тях, когато загуби битката с Анселм Хаардрад. Бързо ги сграбчи, след това плътно се загърна с пелерината. Тъкмо навреме, тъй като Коран също току-що беше приключил.
— Не съм знаела, че Гарик е толкова богат мъж. Тя се молеше Гарик да не забележи липсващите оръжия.
— Да, малко хора знаят това.
— Но той е толкова млад, кога е успял да събере тези богатства? В миналото сигурно често е участвал в нападения.
— Не, повечето от нещата, които виждаш тук, той донесе от изток. Господарят ни е много добър търговец.
След това Коран заключи вратите и двамата се върнаха в къщата.
Въпреки че беше среднощ, Брена все още на спеше. В стаята имаше огнище, но тя не го беше запалила и съжаляваше. Странно, но не си спомняше някога да й е било студено в родната къща. Там също имаше мразовити зими. Нейният дом! Беше толкова далече…
Там вече нямаше нито един близък човек. Ужасно й липсваше баща й.
Ако той беше жив, щеше да премине и ада, за да я намери.
Успокояваща мисъл, но невъзможна. Лини също й липсваше, тя беше близо, а всъщност толкова далеч. И можеше да е чудно, но сестра й също й липсваше.
„Ако не престана да се самосъжалявам — укори се Брена, — скоро ще се разплача.“ Миг по-късно тя чу стълбите да проскърцват под нечии стъпки и Гарик извика името й от коридора.
— Брена! — извика той отново.
— По дяволите, трябва ли да събуждаш цялата къща? — каза Брена, докато отваряше вратата. — Без съмнение, вече си събудил майка си с тези викове, това ясно ли ти е?
— Тази добра жена е свикнала да бъде вдигана от сън по време на празник — високо каза Гарик.
— От съпруга си, да, но не и от пияния си син — тихо произнесе Брена. — А сега какво искаш?
— Не съм пиян — спокойно каза той и като се усмихна, трапчинките се появиха на лицето му. — За да отговоря на любопитството ти, ще ти кажа, че съм дошъл за теб — със смях той я грабна и я понесе към своята стая.
Когато влязоха, я пусна на земята, погледна я, засмя се пак, но не я доближи.
— Ще пиеш ли малко вино с мен? — предложи той.
Тя се поколеба, съмнявайки се в искрената му веселост. За първи път й предлагаше вино. Беше казвал, че на робите не се разрешава вино.
— Да, ще пия с теб.
Брена се сгуши на леглото, докато той пълнеше чашите. В стаята гореше само една свещ и светлината, която хвърляше, беше оскъдна, но тя много ясно виждаше Гарик. Не изглеждаше пиян, както беше предположила в началото. Сега беше с други дрехи. Носеше тъмнозелени панталони с меки ботуши, гарнирани с бяла кожа.
Късата роба беше от бяла коприна, бродирана със зелен конец по края. На мястото на сребърния медальон, който обикновено носеше, сега върху гърдите му имаше златен медальон с огромен елмаз в средата. Тази нощ той беше необикновено привлекателен и на Брена й беше много трудно да откъсне поглед от него.
Отпи само една малка глътка от сладникаво-горчивата течност, наслаждавайки са на вкуса й. След това сложи чашата в скута си и се загледа в Гарик, докато той отиваше до огнището, за да запали огъня. Беше забравила студа и всичко останало, единствено Гарик я интересуваше в този момент.
Огънят се разгоря и в стаята стана по-светло. Гарик взе чашата си й се присъедини към нея на нара, облегна се и отпи от виното.
Брена беше нервна, защото очакваше Гарик да направи нещо. Ръцете й щяха да се разтреперят, ако не беше стиснала с всичка сила чашата си.
— Не ти ли харесва виното?
Стресна се, когато той проговори, и виновно го погледна.
— Чудесно е.
Той се засмя.
— Тогава пий спокойно, а като го свършиш, ще ти налея още.
Брена отпи с надеждата, че така ще се подсили.
Но въпреки че виното загря кръвта й, все още беше напрегната. След известно време обаче започна да усеща, че се отпуска.
— Ако умреш, Гарик, какво ще се случи с мен?
Той я погледна с учудване.
— Нечестна игра ли започваш?
— Не, аз се бия честно, но да предположим, че не се завърнеш след някой лов.
Гарик въздъхна и замислено се загледа в чашата си.
— Тъй като нямам нито жена, нито деца, всичко, което притежавам, ще премине в ръцете на баща ми. Това ще ти хареса, Брена — сухо прибави той, а тя знаеше какво имаше предвид с тези думи.
— Защо мислиш така? Аз мразя баща ти дори повече, отколкото мразя теб.
— Ще продължаваш ли да го мразиш, ако те освободи? Това е неговото желание — раздразнено каза Гарик. — Сега той съжалява, че те е дал на мен.
Брена изпи виното си и сериозно каза:
— Тогава ме върни или ме продай на него.
Гарик я помилва по косата.
— И какво би направила за мен, ако се съглася на това?
Тя го изгледа изненадано.
— С какво бих заплатила, за да получа свободата си? Съгласна съм на всичко — промълви тя.
— Ще се любиш ли с мен?
Тя не се забави с отговора.
— Да, бих направила дори и това.
Гарик остави чашата си, притегли я в скута си и зарови глава във врата й. Устните му я изгаряха като нажежени въглени и тя тихо изстена, когато те се впиха в нейните. Изпусна празната чаша и го прегърна, привличайки го по-близо до себе си. Не знаеше дали го прави за свободата си или за себе си, но сега не я интересуваше. Желаеше го, затова показа несъгласие, когато я отстрани от себе си. Но когато видя, че започва да се съблича, се засмя, протегна се мързеливо и доволно и също започна да сваля дрехите. Когато стана, се олюля.
— Изпила съм малко повечко вино.
Гарик не каза нищо, но се усмихна и й помогна да се освободи от дрехите си, след това я вдигна на ръце и я занесе на леглото.
Внимателно я положи и легна до нея. Тя усети ръцете му върху себе си, изненадващо нежни за толкова силен мъж.
Прегърна я, а пръстите му правеха странни, непознати неща с нея.
— Можеш да бъдеш сладка като мед, когато пожелаеш — Гарик докосваше с устни нейните.
— Също и ти — промърмори тя, прокарвайки пръсти през къдравата му коса.
— Моята красавица — шепнеше й той, докато плъзгаше ръка по тялото й. Устните му се спряха върху гърдите й. Чувствата, които я обзеха, я накараха да му се отдаде изцяло, но тя все още му се противопоставяше. Когато ноктите й се забиха в гърба му, той издържа болката и вместо да се освободи от ръцете й, я целуна, дива страстна целувка, която сякаш отне цялата й сила и я направи неспособна да мисли за каквото и да било.
Само Гарик я интересуваше, целувките му, ръцете му, които страстно я прегръщаха, тялото му, притиснато в нейното, и горещия му, трептящ член, който търсеше отвора в нея.
Тя произнасяше името му и го прегръщаше, сякаш трябваше да съедини тялото си завинаги с неговото. Целуваше го страстно, а цялата й чувствителност се беше съсредоточила в слабините й и тя заключи в дълбините си последния му тласък, чувствайки неописуемо трептене в себе си.
Стигнала върха на удоволствието, Брена се пренесе в царството на съня.
Гарик дълго я наблюдава, а върху лицето му се четяха нежност и любов. Накрая той я прегърна и също заспа.