Брена отпи с надеждата, че така ще се подсили.
Но въпреки че виното загря кръвта й, все още беше напрегната. След известно време обаче започна да усеща, че се отпуска.
— Ако умреш, Гарик, какво ще се случи с мен?
Той я погледна с учудване.
— Нечестна игра ли започваш?
— Не, аз се бия честно, но да предположим, че не се завърнеш след някой лов.
Гарик въздъхна и замислено се загледа в чашата си.
— Тъй като нямам нито жена, нито деца, всичко, което притежавам, ще премине в ръцете на баща ми. Това ще ти хареса, Брена — сухо прибави той, а тя знаеше какво имаше предвид с тези думи.
— Защо мислиш така? Аз мразя баща ти дори повече, отколкото мразя теб.
— Ще продължаваш ли да го мразиш, ако те освободи? Това е неговото желание — раздразнено каза Гарик. — Сега той съжалява, че те е дал на мен.
Брена изпи виното си и сериозно каза:
— Тогава ме върни или ме продай на него.
Гарик я помилва по косата.
— И какво би направила за мен, ако се съглася на това?
Тя го изгледа изненадано.
— С какво бих заплатила, за да получа свободата си? Съгласна съм на всичко — промълви тя.
— Ще се любиш ли с мен?
Тя не се забави с отговора.
— Да, бих направила дори и това.
Гарик остави чашата си, притегли я в скута си и зарови глава във врата й. Устните му я изгаряха като нажежени въглени и тя тихо изстена, когато те се впиха в нейните. Изпусна празната чаша и го прегърна, привличайки го по-близо до себе си. Не знаеше дали го прави за свободата си или за себе си, но сега не я интересуваше. Желаеше го, затова показа несъгласие, когато я отстрани от себе си. Но когато видя, че започва да се съблича, се засмя, протегна се мързеливо и доволно и също започна да сваля дрехите. Когато стана, се олюля.
— Изпила съм малко повечко вино.
Гарик не каза нищо, но се усмихна и й помогна да се освободи от дрехите си, след това я вдигна на ръце и я занесе на леглото.
Внимателно я положи и легна до нея. Тя усети ръцете му върху себе си, изненадващо нежни за толкова силен мъж.
Прегърна я, а пръстите му правеха странни, непознати неща с нея.
— Можеш да бъдеш сладка като мед, когато пожелаеш — Гарик докосваше с устни нейните.
— Също и ти — промърмори тя, прокарвайки пръсти през къдравата му коса.
— Моята красавица — шепнеше й той, докато плъзгаше ръка по тялото й. Устните му се спряха върху гърдите й. Чувствата, които я обзеха, я накараха да му се отдаде изцяло, но тя все още му се противопоставяше. Когато ноктите й се забиха в гърба му, той издържа болката и вместо да се освободи от ръцете й, я целуна, дива страстна целувка, която сякаш отне цялата й сила и я направи неспособна да мисли за каквото и да било.
Само Гарик я интересуваше, целувките му, ръцете му, които страстно я прегръщаха, тялото му, притиснато в нейното, и горещия му, трептящ член, който търсеше отвора в нея.
Тя произнасяше името му и го прегръщаше, сякаш трябваше да съедини тялото си завинаги с неговото. Целуваше го страстно, а цялата й чувствителност се беше съсредоточила в слабините й и тя заключи в дълбините си последния му тласък, чувствайки неописуемо трептене в себе си.
Стигнала върха на удоволствието, Брена се пренесе в царството на съня.
Гарик дълго я наблюдава, а върху лицето му се четяха нежност и любов. Накрая той я прегърна и също заспа.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Шум от битка събуди Брена от дълбок сън. Тя скочи от леглото и грабна първата дреха, която й попадна. Бялата роба на Гарик. Едва стигаше до коленете й, но точно сега Брена не се интересуваше как изглежда.
В края на стълбите се скри в сянката и с нарастваща тревога огледа сцената, която се разиграваше пред очите й. Двете дълги маси бяха преобърнати, пейките бяха на парчета. Големите бъчви с медовина се бяха излели на пода, където бе разпиляно сутрешното ядене. Брена огледа с ужас стаята. Няколко мъже лежаха в безсъзнание или дори бяха мъртви. Някои се биеха с юмруци, други с мечове или с брадви. Как е възможно рано сутринта да настъпи такава битка? И къде е Гарик?
Тя продължи да го търси с поглед, докато накрая видя Хю, който стоеше на пейка до стената и държеше подутата си челюст, като в същото време се смееше с някой, който беше на пода. Брена погледна натам и дъхът й спря: на пода беше Гарик.
Очите й не виждаха нищо друго, освен кръвта, която беше напоила цялата туника и панталоните му. Обзета от безпокойство, Брена се втурна към него.
Той се смееше на нещо, което Хю беше казал, но когато Брена се появи, смехът му замря. Погледна я учуден, но веднага след това ядосано се обърна към нея.
— Нямаш ли срам? — грубо я попита, сграбчвайки я силно за ръката.