Не можеше да разбере за какво говори той.
— Ти си ранен.
— Не — отвърна той. — Но и да умирах, това не е причина да се явяваш в такъв вид. Излез от тук, преди желанието ми за кръв да се е превърнало в желание за жена.
Тя нервно се огледа и видя, че много от присъстващите бяха престанали да се бият и я гледаха с настървение. С разпуснатата по раменете коса и дълбокото деколте представляваше много съблазнителна гледка.
— Просто исках да ти помогна, Гарик, въобще не се замислих.
— Ти никога не мислиш. — Той я отблъсна от себе си. — А сега напусни това място.
Брена почувства буца в гърлото си, която почти я задушаваше, а в очите й заблестяха сълзи. Бързо напусна стаята, преди да се е разплакала. Изтича в своята стая и затръшна вратата след себе си, отпусна се върху кожите и даде воля на сълзите си. Но скоро след това ги изтри и яростно произнесе:
— Никога не съм плакала, преди да го срещна. Никога вече няма да плача. Щом ме обижда, когато искам да му помогна, нека да върви по дяволите. Ако това се случи за трети път, няма да бъда тук.
Разрови кожите и извади сака, който бе скрила тук предната вечер. Не беше предполагала, че толкова скоро ще й се наложи да използва оръжията, но не си бе представяла, че Гарик би могъл да бъде толкова безсърдечен.
Бавно облече мъжките си дрехи, наслаждавайки се на допира на черното кадифе. Почувства, че гордостта й се възвърна, почувства се уверена в себе си. Препаса меча на кръста, след това отиде в стаята на Гарик и взе една от завивките. Наметнала пелерината, за да прикрие облеклото си, тя тръгна към стълбите, но там се натъкна на кучето. Наведе се и го погали зад ушите.
— И теб ли е изгонил?
Кучето я лизна.
— Няма значение, стари приятелю. Излизал ли си тази сутрин?
Тя отвори вратата и то я последва навън. Брена се беше научила да отгатва времето по звездите. Странно беше да се нарече утрин тази тъмнина. Вероятно в южната част на тази страна слънцето осветяваше земята, но тук, толкова далеч на север, то едва докосваше хоризонта по обед и оцветяваше небето в тъмносиньо.
Брена бавно приближи отворената врата на кухнята, а кучето веднага влезе, за да търси храна. Когато Брена видя, че Мойда беше вътре, тя също влезе.
— Имам нужда от хляб, ще ми дадеш ли?
— Да, но къде отиваш? Тук има много работа. Голяма бъркотия е и трябва да се почисти.
Брена дочу смях от залата.
— Значи разправията приключи. Знаеш ли каква беше причината?
— Гарик беше причината — отвърна Мойда, поклащайки глава. — Яни е била там и каза, че Баярд направил някаква забележка, която не се харесала на Гарик и той го ударил. Това било като знак за другите, които като че ли само това чакали.
— Сега Баярд и Гарик скарани ли са?
— Не, Гарик се извинил.
— Хм, и какво е казал Баярд на Гарик, че толкова го е разярил? Яни каза ли ти?
— Не — въздъхна Мойда и отметна косата си назад.
— Как беше през нощта? — съчувствено попита Брена.
— Не чак толкова лошо.
— Ами Яни?
— Този път тя имаше късмет. Перин я отведе и през цялото време двамата бяха заедно.
Брена не можеше да разбере Перин. Гарик му беше най-добрият приятел и въпреки това той не се осмеляваше да говори с него за това, което най-много го интересуваше. Наистина ли Гарик беше толкова страшен дори и за приятелите си?
— Е, Мойда, ще ми дадеш ли хляб? Много съм гладна, но първо трябва да пояздя, за да залича болката.
— Какво те боли?
— Нима не чу как Гарик ме укори пред всички?
Мойда изглеждаше поразена.
— Наистина ли го направи?
— Да.
Мойда взе един току-що изпечен хляб и го зави в чиста кърпа.
— Върви и разсей болката си момиче.
— Ако Гарик пита за мен, не му казвай колко са ме наранили думите му. Само му кажи, че ми се е приискало да пояздя и че скоро ще се прибера.
— Както кажеш, Брена. Но мисля, че той знае какво ти е причинил.
С усмивка Брена се насочи към конюшните. Мойда можеше да каже всичко на Гарик. Той щеше да помисли, че наранената й гордост я държи извън къщата. По-късно, когато разбереше, че е избягала, щеше да мисли, че е заради грубите му думи. Но това беше само част от истината. Тя не биваше да остава повече край Гарик, не и след последната нощ. Беше като глина в ръцете му, която той можеше да моделира, както си иска. Целувките му унищожаваха съпротивата й. Не биваше да допусне това. Тя беше свикнала напълно да контролира действията и постъпките си. Трябва да избяга далеч от него.
Когато влезе в конюшните, Ерин не се виждаше и тя се насочи право към Уилоу. Бързо я оседла и през цялото време се молеше Ерин да спи или да го няма. Не й се искаше да лъже Мойда, но още по-неприятно би й било да излъже Ерин, когото чувстваше като добър приятел. За щастие, той не се появи.