Брена взе две големи торби с овес за Уилоу и ги привърза към кобилата, след това напълни четири кожени меха с вода. Забърза надолу по пътеката с Уилоу, но спря, когато кучето се разлая след нея.
— Върни се — извика му тя, изплашена, че някой може да го чуе. — Върви си!
Тя продължи, но то вървеше след нея.
— Казах ти да се върнеш. Не можеш да дойдеш с мен!
То завъртя опашка и Брена въздъхна.
— Добре, щом искаш приключения, да вървим. Ще бъдем невероятно трио. Куче, кон и избягала робиня.
Тя галопираше през полето, а кучето ги следваше. Не знаеше къде отива, но беше свободна и не зависеше от никого.
В началото на гората Брена спря и се обърна към каменната къща на скалите.
— Сбогом, Гарик Хаардрад, не се съмнявам, че ще те помня, докато съм жива.
Отново почувства буцата в гърлото си.
— Трябва да се радваш — високо си каза. — Сега си свободна.
Все пак трябваше да реши в коя посока е най-добре да продължи. Югът беше отрязан от фиорда, на изток беше най-вероятно Гарик да я търси, тъй като никога не би помислил, че тя може да поеме на север, където ветровете бяха по-силни дори от тукашните. Значи на север.
„Ще оцелея ли до пролетта? Дотогава ще съм събрала кожи и може да ги продам в някое селище край брега. Ще си платя, за да ме вземат на кораб, който да ме върне у дома. Трябва да успея. Или… ще загина!“
Гарик се качи по стълбите точно когато Мойда слизаше надолу.
— Къде е Брена? — запита я той. — Ако се е заинатила заради тази сутрин, ще й приготвя една пръчка.
Мойда пребледня, като го видя толкова ядосан.
— Точно затова идвах, господарю. Все още не се е прибрала. Вече цял ден, откакто е излязла, и се страхувам, че…
— Къде е отишла? — прекъсна я той. Мойда съвсем се обърка и се разплака.
— Каза, че отива да язди, за да разсее мъката си, причинена от думите ви тази сутрин.
— Тя ли ти каза това?
— Не трябваше да казвам това, а само, че е излязла и ще се върне, но нея още я няма и аз се страхувам да не й се е случила някаква беда.
— Каква беда?
— Някой от клана Боргсен закла куче и го подхвърли пред дома, докато те нямаше. Може би скоро ще им омръзне да убиват животни и ще посегнат на робите.
— Какво става, Гарик? — попита Анселм от долния край на стълбите.
Гарик отиде при него намръщен.
— Момичето каза, че Брена е излязла от сутринта с коня, който ти й даде.
— Значи е доволна от подаръка ми.
— Разбира се, толкова е щастлива, че няма да се върне. Мойда мисли, че Боргсен може да й причинят зло.
— Не, достатъчно добре познавам Латам Боргсен. Той не би играл такава игра. Бих заложил живота си, че няма да го направи.
— Съгласен съм, но това само ми показва, че тя е избягала. Ти ми я даде, а след това й даде и кон, с който да избяга.
— Не можеш да ме виниш за това, Гарик — ядосано отвърна Анселм. — Забравяш, че тази сутрин аз също бях в залата. Не знам какво й каза, но чух тона, с който го каза, и мисля, че беше много груб с нея.
Гарик ядно изгледа баща си.
— Видя как беше облечена, нали! Влезе в залата почти гола. И това беше нарочно, готов съм да се обзаложа. Тя е точно такава, каквато сестра й каза, че е, иска всички мъже.
— Грешиш. Аз забелязах само загриженост за теб. И ти как й се отблагодари? Наруга я пред всички. Имаш да учиш още много за жените, сине. Не е чудно, че тя избяга от теб.
При тези думи Гарик настръхна.
— Говориш така, сякаш момичето те интересува повече от мен?
— Не, но я разбирам по-добре от теб.
— В това не се съмнявам, защото аз въобще не я разбирам.
Анселм се засмя.
— Ще ти помогна да я намериш.
— Не, това сам ще направя — твърдо каза Гарик. — Тя има нужда от урок, който няма да забрави скоро.
— Гарик!
— Не се меси, татко. Ти си изми ръцете, когато я даде на мен.
Анселм въздъхна, загледан в сина си, когато той си тръгна. Беше много изненадан, когато тази сутрин Гарик, чувайки забележката на Баярд за Брена, се ядоса много. Явно се интересуваше от момичето. Освен това вчера беше казал пред всички, че няма да я дели с никого. А сега тази докачливост. Докога двамата ще се карат?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Брена прибави още съчки към огъня, преди да поспи няколко часа. Покри Уилоу, а кучето легна в краката й в купчина стари кожи. Беше хапнала добре: подели си с кучето един печен заек.
Досега не беше срещнала трудности. В гората имаше много дивеч, а тя беше открила няколко извора, които не бяха замръзнали, и от тях щеше да си налее прясна вода. Единственото неприятно нещо беше леденият северен вятър. Дори съвсем близо до огъня не й беше топло. Добре че след бурята не беше валял друг сняг и тук, в гората, имаше места, където беше сухо. Беше се установила на такова място. Четири дена, откакто напусна къщата. Вече трябваше да поеме на изток, но не мислеше, че това сега имаше някакво значение. Два дена беше прикривала следите на Уилоу. Гарик никога нямаше да я намери.