— Защо ми го показваш? — Върна му кутийката.
— Не само ти го показвам, подарявам ти го. Твой е заедно с кутийката.
Тя отново погледна пръстена и с неверие в гласа попита:
— Защо?
— Такова е моето желание.
— Даваш на робиня толкова скъпо бижу?
Тя се ядоса. Явно искаше да успокои съвестта си, че я затвори в оная ледена дупка. Но тя никога нямаше да му го прости.
— Кога ще го нося? Когато ти пера дрехите или когато мета стаите? Не, аз няма да го нося.
— Напротив, ще го носиш — отсече той, а погледът му загуби веселостта си. — Освен него ще носиш и роклята, която майка ми шие за теб. Ще бъдеш с тях на празника в къщата на баща ми по случай зимното слънцестоене.
Брена беше напълно изумена.
— Майка ти ми шие рокля?
— По моя молба — рязко отвърна той.
Брена беше изненадана: Елоиз се е съгласила да прави рокля за робиня? Тя знаеше, че Елоиз е християнка и с добро сърце, но самата тя да приготвя дрехата за една робиня изглеждаше съвсем невероятно. Също толкова непонятно й изглеждаше, че Гарик щеше да я вземе със себе си в дома на Анселм, и то на празник.
— Не разбирам, Гарик, защо след като толкова пъти съм те молила да ме заведеш в къщата на Анселм, за да се видя със семейството си, ти си ми отказвал, а сега ще ме водиш, без въобще да съм ти споменавала?
— Трябваше ти известно време, за да свикнеш с новия си живот, без да си спомняш за дома.
— Нима наистина мислиш, че вече съм се приспособила? Та аз съвсем скоро се опитах да избягам от теб?
— Не говоря за себе си, а за живота ти тук, който е нещо ново за теб.
— Но защо ще водиш робиня на тържество? Такъв ли е обичаят?
— Не, но аз не се придържам стриктно към традициите. Ти ще дойдеш, за да ми служиш, когато имам нужда от теб.
— Ами ако откажа?
— Не можеш да откажеш — засмя се той. — Ще бъдеш там, където аз кажа.
— Възможно е. Но ти обещавам, че това никак няма да ти хареса. Ще дойда само ако ми позволиш да нося кама.
— Съгласен съм.
Тя се усмихна и се запъти към вратата, а в ръцете си държеше подаръка, който й беше дал. Почувства, че този път наистина бе излязла победител.
— Колкото до това, че ще ти прислужвам на празненството, ще го решим на място.
— Няма да има нищо за решаване.
— Бъди сигурен, че ще има — противопостави му се тя и напусна стаята.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Денят на празненството дойде много бързо. Въпреки че на Брена й се искаше да види леля си и да разбере от Корделия защо я е лъгала, тя не изгаряше от желание да отиде в къщата на Анселм. Да отиде там с Гарик и всички да видят, че робинята му носи бижута, като че ли му е жена! Чудеше се дали би преживяла такова унижение. Въобще не искаше да ходи там, но знаеше, че трябва. Гарик много се вълнуваше и беше твърдо решен да я заведе.
Брена погледна прекрасната рокля, която се спускаше по тялото й. Беше от плътно червено кадифе, шито със златен конец. Особено красив беше широкият златен колан, обсипан с рубини, който подхождаше на златния й пръстен.
Яни помогна на Брена да вплете в косата си червена пандела. Яни също се вълнуваше, че Брена ще гостува в къщата на Анселм. Брена не се чувстваше по същия начин и с неохота отиде при Гарик, когато я повика. Видът му я зашемети. Той също беше облечен в кадифени дрехи, със златист цвят, на който красиво контрастираше червеният конец, с който бяха извезани. Върху колана му имаше рубини, а на врата му висеше златният медальон. Тя се зачуди дали той нарочно е решил двамата да изглеждат като двойка. На светлината от огъня къдравата му коса блестеше със златисти отблясъци.
— Ти си като бисер в тъмна вода. — Той се приближи към нея.
Тя почувства, че се изчервява от начина, по който я гледаше и всичко, което можа да му каже, бе, че роклята е наистина много хубава.
— Да, но не би стояла толкова добре, ако я носеше друга жена.
Сега вече тя се почувства съвсем неудобно.
— Не ти е присъщо да говориш по този начин, Гарик.
— Казвам само истината. А и ти все още не ме познаваш достатъчно — усмихна се той.
Изведнъж стана нетърпелив.
— Хайде да тръгваме. Празникът вече е започнал.
Тя го последва и те минаха през кухнята. На вратата бяха закачени пелерините им. Но нейната не беше там. На нейно място имаше разкошна хермелинова пелерина с широка качулка. Той внимателно я постави на раменете й и сложи качулката на главата й.
Тя го погледна въпросително.
— Друг подарък?
— Да, скъпи дрехи ти приличат и в бъдеще ще имаш повече от тях.
— Да бъдеш токова щедър, също не е в стила ти, Гарик. Защо се промени?
— Така се чувствам добре — отвърна той и накрая й подаде камата, която й беше обещал.