Тя сложи оръжието в колана си и го погледна в очите.
— Мисля, че беше по-добре, когато не беше в настроение, защото можех да предположа всяка твоя реакция.
Той се засмя и двамата тръгнаха.
От огъня, където готвеха, се вдигаше пушек, но Брена предпочиташе да й люти на очите, отколкото да й е студено. Все още не се беше стоплила и затова стоеше с пелерината и добре, че имаше това извинение, защото, когато се огледа, в стаята не видя друга толкова скъпа рокля. Тя се изчерви при мисълта, че Гарик щеше да я показва пред другите: една робиня, облечена по-добре от останалите гостенки. Това беше нечувано. Приличаше на наложница и беше сигурна, че и останалите си мислят същото. Това съвсем я разстрои и тя се почувства много нещастна. Стоеше тихо на стола и се сепна, когато Елоиз я попита:
— Доволна ли си от роклята, Брена?
Брена срещна очите, които я гледаха с разбиране, и се отпусна.
— Да, много ти благодаря.
— Тогава ела, нека ти взема пелерината. Не прекарах толкова часове над тази рокля, за да я криеш.
Брена й подаде горната си дреха с неохота, но в същия миг осъзна, че не се чувства толкова неудобно. Беше безкрайно благодарна на стопанката на къщата, че й отделя от времето си, за да я накара да се чувства добре.
— Да, наистина ти стои чудесно — усмихна се Елоиз.
— Много си мила.
— Това е истината, освен това ти дължа благодарности.
— За какво?
Елоиз погледна Гарик, който беше при баща си, след това отново се обърна към Брена и сложи ръка върху рамото й.
— От дълго време не бях виждала сина си толкова спокоен и в добро настроение. Дължим го на тебе.
— Грешиш.
— Напротив, сигурна съм. Той не искаше да се поддаде на чара ти и се бореше със себе си, но се предаде. Нима сама не си забелязала разликата?
Брена кимна. Да, след болестта й Гарик наистина се беше променил. Възможно ли е да се е влюбил в нея? Тя се страхуваше да се задълбочава в такива мисли и затова бързо смени темата.
— Ще мога ли да видя леля си?
— Разбира се. А, ето я и нея. Аз ще ви оставя, за да можете да си поговорите на спокойствие.
Очите на Брена се напълниха със сълзи, когато двете с леля й се прегърнаха. Седнаха една до друга, а Брена продължаваше да държи ръцете на Лини. Тя критично огледа леля си и отбеляза, че въпреки годините Лини продължава да изглежда много добре. Дори в очите й имаше младежки блясък.
— Изглеждаш добре, лельо.
— Елоиз ме накара да се почувствам като член на семейството. Да, наистина нямам от какво да се оплача.
— Сега вече съм спокойна. Само да знаеш колко често си мислех за теб и исках да дойда да те видя, но Гарик не ми разрешаваше.
— Аз чувах много за теб, Брена. Елоиз ми казваше всичко. Зная, че в началото си била много упорита, но аз бях сигурна, че ще се държиш така. Знам, че си се опитала да избягаш, а след това си била много болна. Толкова много се тревожих за теб. Но ето те сега тук. Изглеждащ чудесно и вдъхваш уважение.
— Уважение?
— Ти си тук като гостенка, не като робиня на Гарик. Да, той те е уважил с тази чест.
— Тук съм, за да му прислужвам, когато има нужда от това.
— Хайде, Брена. Тук има толкова много жени за тази работа. Защо ще те облича по този начин, ако те е довел да му прислужваш? Бях с Елоиз, когато той я помоли да ушие тази рокля. Каза, че трябва да бъде като на жените на викингите, защото ти вече си една от тях.
Брена сключи вежди.
— По никакъв начин не съм му показала, че съм щастлива тук. Той знае, че ако мога, отново ще избягам. Защо е казал, че съм една от тях?
— Сигурно си го накарала да повярва в това. Но ти не трябва да бягаш пак. Ако го направиш и Гарик не те намери, аз много ще се тревожа за теб.
— Когато тръгна, ще взема и теб и заедно ще преминем морето — каза Брена, но й беше трудно да вярва на собствените си думи. И въпреки че с това се опита да ободри леля си, тя само я натъжи.
— Брена, аз вече си мислех, че си преодоляла някои неща в характера си, но сега виждам, че само ми се е искало да бъде така. Една зряла жена би приела съдбата си, която я е изпратила тук. Тя би била щастлива, че е оцеляла, и би се опитала да се приспособи към новия си живот, защото вече нищо не я свързва с миналото.
— Както ти направи?
— Да. Това е единственият начин, Брена. Ако ние постоянно мислим за миналото, само ще страдаме. Всъщност животът ми тук не е чак толкова лош, така че аз нямам от какво да се оплаквам. Елоиз ми е добра приятелка. Тя не се обижда, когато Анселм ме посещава, така че имам и мъж, който е много внимателен с мен.
— Престани! Не искам да слушам повече.
— Бъди разумна, Брена. Гарик те харесва, това всички го виждат. Само да пожелаеш, би живяла по съвсем различен начин.