Тя затвори очи. Можеше да излъже, но така би изгубила вярата му. А това беше най-важното, ако искаше някога двамата да бъдат щастливи.
— Да, обичам те. — Тя прошепна думите, които преди малко бе извикала високо.
Отвори очи и видя, че той се усмихва нежно.
— Сигурна ли си, Брена?
— Знам какво чувствам, не мога да се излъжа в себе си.
— Тогава ще ми обещаеш, че никога вече няма да бягаш от мен.
— Имаш думата ми.
— Добре. Днес за мен е ден, който няма да забравя.
— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш, Гарик?
— Щастлив съм, че ти промени отношението си към мен, Брена. — Той й обърна гръб и каза: — Вече е късно и аз съм уморен. Хайде да спим.
Тези думи бяха като удар за нея.
— Май ти подарих повече, отколкото заслужаваш тази нощ.
— Какво?
Той не се помръдна и тя почувства как я обзема сляп, неконтролируем гняв. Тя го разтърси, отново привличайки вниманието му към себе си.
— Искам да знам намеренията ти, Гарик. Ще се ожениш ли за мен?
Той се намръщи.
— Един викинг не може да се жени за робиня.
— Баща ти може да ме освободи. Ти можеш да ме освободиш.
— От това няма никакъв смисъл. Аз няма да се оженя за теб. Ако те освободя, ще те загубя. А като моя робиня винаги ще си до мен. Ще ми бъдеш като жена.
— Докато остарея? Ако ме познаваш малко по-добре, ще знаеш, че гордостта ми няма да позволи да бъда твоя, ако това не е скрепено със закон. Ти си единственият мъж, за когото бих се омъжила. Ако откажеш, никога не бих ти простила.
— С времето ще ти мине.
— С времето любовта ми ще се загуби.
— Искаш прекалено много от мен. Аз съм се заклел никога да не се женя!
— Също и да обичаш?
— У мен вече няма чувства. Те умряха много отдавна. — Той взе ръката й в своята. — Но към теб чувствам някаква топлота, Брена, и не искам да я загубя. Не мога да ти дам нищо повече освен грижите и вниманието си.
— Но ти можеш да се промениш.
Той поклати отрицателно глава.
— Съжалявам, Брена.
— Също и аз, защото не ми даваш никаква надежда.
От болка и съжаление в очите й се появиха сълзи, но тя се обърна на другата страна, за да скрие от Гарик колко е нещастна.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Рано сутринта небето бе обсипано с безброй звезди. Една жена забърза надолу към фиорда, където две канута бяха завързани за брега.
Водата беше съвсем спокойна и както бе потънала в сянка, имаше цвят на мастило. Жената потрепера и се загърна още по-плътно в пелерината си. Бързо развърза едно от канутата и влезе в него. Течението веднага го пое и го понесе. Тя взе едно от греблата и в този миг осъзна, че вече няма време да променя решението си.
Планът, който си беше начертала през нощта, беше много опасен.
Трябваше да стигне другата страна на фиорда и да отиде в селището на клана Боргсен. Никой друг, освен кланът Боргсен, не би направил това, което тя искаше. Течението бързо я отнесе на другия бряг. Само веднъж беше стъпвала на него.
Много отдавна, когато двата клана бяха в добри отношения, беше идвала на сватба в къщата на Латам Боргсен. Тогава дъщеря му се женеше. Това беше голямо празненство, което трая около месец, и всички съседи бяха поканени. Зачуди се дали би могла да намери пътя до къщата. Толкова години бяха минали от тогава.
Жената стъпи на брега и забърза навътре в сушата. Толкова прост беше планът й, не би могла да се провали. Оставаше й около половин час път до селището на Боргсен. Точно в този момент насреща й изскочиха двама ездачи, които бързо яздеха към нея. Тя е отдръпна изплашено и те се разсмяха.
Единият слезе от коня, очевидно той беше по-младият.
— Жена, която толкова рано е на такова място, трябва да има среща с някой мъж. Няма да чакаш, защото вместо един, сега имаш двама на разположение.
Другият викинг все още беше на коня, а по изражението му се разбираше, че също иска да говори с жената.
— По-спокойно, Седрик. Как се казваш? — обърна се той към нея.
— Адосинда — излъга тя.
— Не съм чувал това име. А ти, Арно?
— Аз също. Откъде идваш?
За миг тя се поколеба.
— От другата страна на фиорда.
Изведнъж и двамата мъже станаха много сериозни.
— Ти си от клана на Хаардрад?
— Аз съм много далечна тяхна роднина.
— Ако наистина идваш оттам, трябва да знаеш, че не си добре дошла тук! — възкликна Арно.
— Това е заговор, Арно — заподозря по-младият викинг. — Не ти ли казах, че Хаардрад много дълго мълчаха. Ето, сега са ни изпратили жена, която да се промъкне в къщите ни и да ни избие, докато спим. Кой би се усъмнил в жена?
— Това не е вярно, кълна се! Никой не знае, че съм тук.
— Недей да лъжеш! Аз съм третият син на Латам. Хю Хаардрад уби най-големия ми брат. Ако усетя и най-малка измама, веднага ще умреш!