— Дойдох тук без оръжие — каза Ярмил и усети как, я обхваща страх.
— Защо тогава отиваш там, където знаеш, че не си желана гостенка?
— Нужна ми е помощта ви.
— Ами ако лъжеш?
— Не, не! Не познавам мъж, който би могъл да ми помогне, а моето намерение е да дам урок на Хаардрад и знам, че само един Боргсен би могъл да направи това.
— Думите ти не звучат убедително. Кой Хаардрад би сторил лошо на друг от същия род?
— Жена, която има причини да го направи.
— Чуваш ли я, Арно? Започвам да ставам любопитен.
— Това, което искам от вас, е много просто и ще ви платя добре за услугата. Хаардрад имат една нова робиня, красива е, с черна коса и сиви очи. Тя стои на пътя ми и аз не искам това да продължава.
— Искаш да я убием?
— Не ме интересува какво ще стане с нея, след като я хванете. Можете да я задържите колкото си искате, но знайте, че тя ще се опита да избяга. Можете и да я продадете, така ще изкарате пари от нея. Може и да я убиете.
— А Хаардрад как ще реагират?
— Гарик ще бъде отчаян, защото се интересува от момичето, и ако тя избяга, това ще го сломи.
— Да избяга?
— Трябва така да изглежда. Той ще я търси навсякъде, но накрая ще се откаже. Ако обаче разбере, че е била отвлечена, няма да спре, докато не я намери.
— Това ми звучи като капан — каза Арно. — Пресичаме фиорда и попадаме на Хаардрад, които ни очакват.
— Ако поне малко познаваш Хаардрад, ще знаеш, че те не се занимават с измами.
— Това е вярно — неохотно призна Седрик. — Хю уби брат ми в честна борба.
— Може и да е така, но ние трябва да съобщим на баща си за този план — скептично каза Арно. — Той добре познава врага и ще бъде глупаво да не кажем на Латам за това.
— Нима си мислиш, Арно, че сам не мога да реша какво да правя?
— Не, но смятам, че ще бъде хубаво да кажем на баща ти. По тези места от години не се е проливала кръв, а това, което ни предлага тази жена, може да предизвика кръвопролития.
— Но може и да ни направи по-богати — алчно каза Седрик.
— Ами тази робиня, как ще обясниш присъствието тук?
— Приятелю мой, сам си измисляш проблеми. Ще я държим в твоята ферма, докато решим какво да правим с нея. Толкова е просто.
Жената беше доволна да чуе, че алчността надделява над опасенията им.
— Не трябва да се пролее кръв. Трябва така да го направите, че да изглежда, сякаш тя сама е избягала. Ще получите една торба злато. Има и още нещо: ще сте причинили нещастие на един Хаардрад, а той няма да знае това. Ако сте съгласни, ще ви платя веднага и повече никога няма да ме видите. Какво ще кажете?
— Първо ни кажи какво точно да правим.
Жената се усмихна доволно, сигурна, че това, което искаше, скоро щеше да стане.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Брена се събуди от шума на галопиращи коне и когато се огледа, видя, че е сама. Разбра, че конното състезание е започнало. Бързо се облече и излезе. Студеният въздух й помогна напълно да се разсъни и тя се зачуди как е спала през цялото време, когато мъжете са подготвяли конете си. Споменът от предната нощ беше толкова болезнен за нея, че й изглеждаше невъзможно да остане повече на това място.
В тълпата, която се бе събрала да наблюдава състезанието, видя леля си и отиде при нея. Лини изглеждаше много добре и сърдечно се усмихна на племенницата си.
— Мислех, че ще си тук, за да пожелаеш късмет на твоя викинг. Той те търсеше.
— Ако е искал нещо такова, да ме е събудил — с равен тон отвърна Брена.
— Какво има, Брена? Не изглеждаш добре.
— Просто съм уморена, не спах добре тази нощ.
Лини веднага й предложи да поспи в нейните помещения, но Брена отказа.
— Ще си ходя, лельо. Днес нямам желание да виждам Гарик.
— Но празникът…
— Ще продължи и без мен.
— Какво се е случило, Брена? Ти беше толкова щастлива вчера.
— Била съм глупачка.
— Заради Гарик ли е това? Нима той не се интересува от теб, както си мислехме?
— Знам нещо за него, но не чак толкова.
— Но той ще пита за теб. Какво да му кажа?
Брена се обърна и сви рамене.
— Истината. Отишла съм си вкъщи и няма да се връщам.
От къщата на Анселм до дома на Гарик не беше далеч, но на Брена й се видя като едно безкрайно пътешествие. Когато стигна конюшните, видя, че Ерин го нямаше, и веднага се качи в своята стая. Бе обхваната от гняв. Той извираше от болката, която я измъчваше. Тъй като Гарик го нямаше тук, за да излее гнева си върху него, тя извади пръстена от ръката си и го хвърли на земята. Но не успя да му направи нищо. Разярена, запали огън и го хвърли в пламъците. След това разкъса роклята и я хвърли на парчета на пода. Гледката предизвика сълзи в очите й и тя съжали за труда, който жената беше положила, за да изработи тази рокля. Разрида се и се хвърли на леглото. Бързо заспа, но се събуди от шума пред вратата. Веднага се мушна под завивките, защото беше гола, и точно тогава вратата се отвори. Гарик влетя в стаята, а по лицето му се четеше гняв.