Качиха се на него и веднага потеглиха, отнасяйки я далеч от брега, далеч от Гарик. Тя започна да се бори с паниката, която я обхващаше. Къде я водеха и защо?
С внимание огледа викингите и се зачуди защо е трябвало да използват такъв голям кораб, когато една малка лодка би им свършила същата работа.
Брена си отговори на този въпрос, когато в сянката зад себе си видя Уилоу. Това още повече я обърка. Защо тези викинги, ако бяха пирати, щяха да откраднат само един кон и само една робиня? Брена допускаше всякакви възможности, но изчакваше мъжете да заговорят, за да й помогнат да намери истината. Но те мълчаха.
Поне не излязоха в открито море, а акостираха на отсрещния бряг на фиорда. Когато свалиха нея и Уилоу, тя се загледа в дълбоките води на фиорда и се замисли как, дори ако успееше да избяга от тези викинги, би преминала фиорда. Сама не можеше да се справи с управлението на кораба, а и не знаеше да плува.
На сушата имаше два коня и мъжете се метнаха на тях. Вече бяха привързали Брена върху Уилоу и потеглиха на юг. Отвеждаха я още по-далеч от Гарик.
Гарик. Какво щеше да направи той, като разбере, че я няма? Тъй като и Уилоу нямаше да бъде там, можеше да си помисли, че е избягала. Можеше и да отхвърли тази мисъл, защото му беше дала думата си.
Щеше да я търси, но дали би преминал фиорда? Нощта се спускаше тъмна и непрогледна, нямаше звезди, но двамата мъже уверено яздеха напред. След близо час спряха пред една къща. Свалиха я от коня и я въведоха вътре.
Беше тъмно и миришеше на застоял пушек. Мъжете запалиха огън и Брена се огледа: малка маса с две пейки отстрани и, няколко съда за готвене, това беше всичко. По стените и пода имаше опънати кожи, които придаваха малко уют на това място. Имаше и четири красиво изрисувани стъклени чинии, а на вратата висяха две брадви с кехлибарени дръжки. В дъното на стаята имаше чаши, вази, чинии, купи, върху всички тях бяха изрисувани езически сцени.
Брена съсредоточи вниманието си върху двамата мъже. Арно събличаше кожите, в които се беше увил, докато Седрик се беше вгледал в Брена. Тя усети как кръвта й изстива.
— Може би няма да си тръгна веднага — каза той, като продължаваше да наблюдава Брена.
Арно го погледна и се намръщи.
— Би могъл да отложиш това за друг път.
— Знам. Адосинда каза, че тази робиня е красива, но тя е по-хубава, отколкото предполагах.
— Седрик.
— Добре! — гневно отвърна той. — Ще се върна на празненството на баща ми, но утре сутрин ще бъда тук и първо ще бъде моя. Запомни това!
Арно поклати глава.
— Имам лоши предчувствия заради това, което направихме.
Седрик се разсмя.
— Не мога да повярвам на ушите си.
— Мисли си каквото искаш, но тя принадлежи на друг мъж и аз мисля, че той няма да спре, докато не си я върне обратно.
— Какво искаш да кажеш?
— Сигурен съм, че ще се пролее кръв.
— Ако толкова добре можеш да предскажеш какво ще се случи, кажи ми как ще я открие? Какво излиза, че имам страхливец за приятел?
— Само защото си ми приятел, няма да обърна внимание на думите ти, Седрик.
Седрик се насочи към вратата и преди да излезе, хвърли последен поглед на Брена, поглед, който я накара да потръпне.
— Внимавай с нея, Арно — каза той и напусна къщата.
Когато той излезе, Брена погледна с надежда Арно, но той въобще не се интересуваше от нея. Част от смелостта й се възвърна. Беше успяла да се справи донякъде с Гарик, защо да не се пребори и с този мъж?
Камата й все още беше в нея. Не бяха й обърнали внимание, може би са предположили, че дръжката, която блестеше на колана й, е украшение.
Арно приготви някакво ядене, след това постели няколко кожи до огъня и й посочи, че може да легне там. После излезе навън, за да се погрижи за конете.
Брена бавно се придвижи до мястото, предоставено й за спане.
Мислеше за утрешния ден и не знаеше как ще приключи. Миризмата от супата беше много примамлива. Цял ден не беше яла.
Тя легна, но въжето се впиваше в китките й. Помисли си да го среже, но се отказа, защото така би се лишила от оръжието си, преди да го е използвала за каквото възнамеряваше, затова го сложи под кожите, откъдето лесно би могла да го извади, и когато Арно се върна, беше заспала.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Седрик не се появи на следващия ден, нито на другия. Нямаше го цяла седмица. Издръжливостта й беше поставена на изпитание. Не допускаше, че Гарик би могъл да я открие, защото още първия ден заваля сняг и продължи цели три дена. Никога не би се досетил, че са я взели с кораб. Би проклинал снега, че е покрил следите й, но никога не би я открил.