Проклет да е тоя сняг! Проклети да са Арно и Седрик. Проклета да бъде жената, за която говореха. Не би могла да бъде Корделия, защото тя не знаеше техния език. И тогава пред очите й изникна сцената с Морна. Само тя би могла да действа по този начин. Но освен нея и имаше много мъже, които й имаха зъб — Баярд, Горм и дори Хю, всеки един от тях би могъл да изпрати жена, която да се уговори с Арно и Седрик.
На втория ден Арно махна въжето от ръцете й и същата нощ Брена се опита да избяга, но той беше поставил капан пред вратата и я хвана. Тя го проклинаше на собствения си език и се бореше с него, но без успех.
Заради това той я завързваше през нощите, но поне през деня беше свободна.
След като мина една седмица, Арно също стана неспокоен. Това й вдъхна кураж. Може би със Седрик се беше случило нещо и той никога нямаше да дойде. Арно вече беше показал, че не иска Брена край себе си. Може би щеше да я пусне.
Изминаха девет дена, откакто я бяха затворили в тази къща, и Брена реши да заговори на Арно на неговия език. Той приготвяше хляб, когато го приближи.
— Изглежда, че приятелчето ти е забравило за нас — започна тя, изненадвайки го, че говори езика му. — Колко време ще ме държиш тук?
— Много добре говориш моя език.
— Също като теб — отвърна тя.
— Бяха ми казали, че от не много време си тук. Трябва да си имала много добър учител, за да го научиш така добре за толкова кратко време. Твоят господар ли те учи?
— Той ме научи на много неща. И едно от тях е, че по тези земи не може да се вземе нещо, което да не се заплати след това…
Предупреждението й подейства така на Арно, че той се почувства, сякаш Гарик вече бе при тях.
— Младият Хаардрад никога няма да разбере, че си тук.
— Ще научи след време. Той много добре познава областта и ще провери всеки сантиметър. И когато не ме намери никъде из владенията си, ще обърне поглед към земите ви.
— Преди това ще се откаже.
— Така ли мислиш? Но има нещо, което ти не знаеш, и то е, че аз и Гарик се обичаме и той няма да спре, преди да ме е открил.
Арно я загледа по начин, който я накара да се почувства неудобно.
— Може и да е така, но нищо не зависи от мен. Аз само те държа тук за друг човек.
— Ти помогна за моето залавяне, след това ми попречи да избягам, значи си толкова замесен, колкото е и твоят приятел.
— Престани да говориш. Повече ми харесваше, когато си мълчеше.
— Знаеш, че говоря истината. Гарик няма да ви прости, ако не ме освободиш сега.
— Сам не мога да реша. Така че запази убедителните си думи за Седрик. Сега ти си негова.
— Ще умра, но няма да бъда негова. — След това с по-нисък глас продължи: — Седрик не е тук, така че можеш да ме пуснеш, преди да се е върнал.
— Той е мой приятел, единственият, който имам. Може да не съм съгласен с това, което прави, но не мога да го излъжа.
— Твоят приятел ще причини смъртта ти! — предупреди го Брена.
— Не бъди толкова сигурна в това, което казваш, защото Гарик няма да те търси тук. И ако някога го направи, то ще е минало достатъчно време и ти отдавна ще си била продадена някъде надалеч. Трябва да знаеш, че аз съм честен спрямо Седрик и неговото семейство. Васал съм на бащата на Седрик, Латам Боргсен. Това, за което ме молиш, по-сигурно би причинило смъртта ми, отколкото, ако твоят господар дойде тук.
— Тогава ме заведи при твоя господар. Разбирам, че той не би одобрил това, което сте направили двамата със сина му.
— Стига приказки.
— Моля те.
Арно излезе от стаята, оставяйки я изтощена от безполезната борба, която бе водила, и съкрушена от изхода й. Когато се върна, тя отново бе потънала в мълчание и той не се опита да я заприказва. Някъде по обяд дойде Седрик.
Начинът, по който я гледаше, не остави никакви съмнения у Брена за намеренията му. Желанието му беше толкова очевидно, че дори Арно се отказа да го пита защо се е забавил.
Седрик махна пелерината си и по голите му ръце се откроиха мускули, които недвусмислено говореха за сила. Брена знаеше с какво трябва да се справя и беше сигурна, че ако й се отдаде възможност, би убила този човек, без ни най-малко да съжалява за това.
— Създаваше ли ти проблеми моята красавица?
— Не до днес.
— Така ли?
— Тя говори нашия език.
— Наистина ли?
Брена се премести по-близо до леглото, където се намираше едничката й надежда.
— Освен това тя знае имената ни, така че ако някога Гарик я намери, ще му каже всичко. Казвах ти да не се забъркваме в тази каша.