Такива мисли се въртяха в главата й, но тялото й реагираше по друг начин. Когато видя локвата кръв, която се беше събрала на пода, й се догади. Но знаеше, че няма време за губене, защото Арно можеше да, се върне всеки момент и тогава тя щеше да бъде дори в по-лошо положение. Беше убила викинг, свободен човек, и което беше най-лошото, син на вожд. Арно щеше да вдигне тревога, но тя вече щеше да е при Гарик, който щеше да я защити.
Много бързо тя прибра всичко, което й беше нужно — храна, завивки, оръжията на Седрик, въжето, с което Арно я беше вързал. Направи голям вързоп, грабна наметалото си и излезе от къщата. Бързо откри навеса, където се намираше Уилоу, и дори не се занимава да я оседлава, а й хвърли едно одеяло на гърба. Прибави торба овес към товара и се метна отгоре й.
Небето беше тъмносиньо, нямаше звезди. Молеше се къщата на Арно да гледа към фиорда, защото тя яздеше в тази посока. В далечината видя Арно, който се връщаше у дома, той също я видя. В този момент тя почувства, че всичко, което е направила, е било напразно. Но той не тръгна към нея, просто спря и я загледа как си отива.
Брена не си губи времето, за да разсъждава над този факт. Без съмнение Арно беше изпаднал в шок, след като е осъзнал какво се е случило в действителност. Тя продължи, като подканяше Уилоу да язди по-бързо. Преди да се скрие зад дърветата, се обърна и видя, че Арно се беше насочил към къщата си.
С колко време разполагаше? Арно щеше да извика още хора, за да я преследват, и тя щеше да спечели време, защото те първо трябваше да бъдат убедени, че една жена е способна да причини смъртта на Седрик. В действителност смъртта му беше стечение на обстоятелствата, въпреки че самата тя бе желала той да умре.
Брена язди много време, без да спира, и не намали темпото, докато не чу шума от водите на фиорда. Изведнъж се уплаши, че може да се е отклонила на юг, вместо на север. Не смееше и да си помисли за такава вероятност. Освен това не беше решила как ще премине фиорда. Имаше нужда от помощта на Гарик. Дали той щеше да я чуе, ако му извикаше от отсрещните скали? Беше възможно и тази мисъл донякъде я успокои.
Тя внимателно се спусна до водата, брегът беше равен, а отсреща се простираше гъста гора. Нямаше ги скалите, който можеха да я заведат у дома. Брена се отчая, защото не знаеше къде се намира.
— Милостиви боже, покажи ми по кой път да тръгна!
Сякаш в отговор на нейния въпрос Уилоу се обърна и тръгна наляво по брега. В очите на Брена имаше сълзи.
— Моля се да си права, Уилоу.
И наистина след известно време видя къщата на скалите и се почувства радостна и уверена, че тези дълбоки води няма да я разделят още дълго от любимия й човек.
Качи се на една височина и започна да вика името на Гарик. След като мина известно време, тя се зачуди дали той си е вкъщи. Би могъл да бъде някъде далеч и да я търси. Но вътре трябваше да има някой, защото от комина се издигаше пушек. Тъй като всички врати бяха затворени, за да не влиза студ, тя се зачуди дали биха могли да я чуят. Надеждата отново започна да я напуска. Със сигурност не я чуваха, а вече и гласът й ставаше по-слаб и гърлото започваше да я боли. Да бъде толкова близо и нито да я виждат, нито да я чуват! Вече се съмняваше че дори и на двора да излезеше някой, щеше да я чуе. Брена се смъкна на земята и започна да се моли. По лицето й потекоха сълзи, тя избухна в ридания. Какво щеше да прави сега? Не можеше да стои тук и да чака сутринта, когато всеки, който излезеше от къщата, щеше да я види, това не можеше да стане, защото дотогава Арно щеше да я е намерил. А как щеше да стигне къщата без чужда помощ? Не можеше да плува и не можеше да управлява кораб. А да премине фиорда с малък сал означаваше да изостави Уилоу. Но това беше единственото, което можеше да направи, и тя започна да търси малка лодка.
Стигна залива, където се намираше корабът, с който я бяха докарали на този бряг. Наоколо нямаше никакви лодки, затова тя продължи да язди покрай брега, докато гърбът й се схвана и краката й станаха безчувствени.
Едва на следващото утро спря, заради Уилоу, не заради себе си. Набързо хапна, даде храна и на Уилоу, след това я разтри и наметна с едното одеяло. Самата тя хвана в ръка меча на Седрик, сви се на топка, сложи върху себе си една кожа и заспа за няколко часа.
Така продължи няколко дена. Малко сън, ядене набързо и непрестанен страх, че може да я намерят. Скоро запасите й привършиха и тя бе принудена да ловува.