– Добре - Люси понечи да излезе, но на вратата се обърна.
– Елфрида.
– Какво има, пиленце?
– Рори Кенеди е страхотен. И си е боядисал косата.
– Боядисал си е косата ли? - Елфрида направи ужасена физиономия. - Какво би казала баба ти за това?
Люси й отговори с гласа на Доди: „Отврат!“, след което се усмихна и изчезна. Елфрида я чу как взима стълбите по две наведнъж към таванската стая.
Беше станало три часа следобед, когато Елфрида отиде да навести Кери. Снегът беше спрял, но мрачният ден преминаваше във вечер и тя трябваше да запали лампите и да пусне завесите.
Почука леко на вратата на Кери и я отвори.
– Кери?
– Будна съм.
В полумрака Елфрида видя как Кери обърна главата си на бялата възглавница, и отиде да включи малката нощна лампа. Кери се протегна и се усмихна.
– Колко е часът?
– Три.
– Сякаш е нощ.
– Знам. Валя сняг. Натрупа около десет сантиметра. Но засега спря.
Тя отиде до прозореца и пусна дебелите завеси, при което малката спалня изведнъж се превърна в уютно и защитено място, само дето малката лампа светеше и в ъглите се спускаха тъмни сенки. Елфрида седна на ръба на огромното легло.
– Как се чувстваш?
– Смаяна. Как съм могла да спя толкова дълго?
– Беше изтощена. Искаш ли да хапнеш нещо? Или да пиеш чаша чай?
Кери поразмисли.
– С удоволствие бих изпила чаша чай. И ми се ходи до тоалетната.
Тя стана от леглото, дългите й ръце и крака се подаваха от нощницата. Протегна се за халата си, уви се в него и завърза здраво колана на тънката си талия. Елфрида излезе и отиде долу да стопли вода. Приготви чай за двете и го сложи на поднос. Намери едни много вкусни и скъпи бисквити, които Оскар бе решил да купи при едно пазаруване, и се качи отново горе. Завари Кери отново в леглото - бе си измила лицето и зъбите и беше сресала тъмната см коса. Бе си сложила и парфюм, нейния специален парфюм, и очевидно се чувстваше много по-представителна така.
– Елфрида, ти си истински ангел. Съжалявам, че ти причинявам толкова главоболия.
– Изобщо не ми причиняваш главоболия. Просто се радвам, че успя да си починеш.
– Толкова е тихо. Къде са всички?
– Когато спря да вали снегът, Оскар и Люси решиха да обиколят магазините. Тук, в града. Отидоха да търсят украса за елхата.
– И къде ще намерят?
– Нямам представа. Сигурно в железарията. Люси изведе Хорацио на разходка и е имала невероятно приключение.
И тя разказа на Кери дългата сага за Хорацио и ротвайлера Кери съответно се ужаси, но и беше възхитена от хладнокръвието на Люси.
– Какво приключение само! Доста страшно, но може би точно от каквото имаше нужда. Животът й в Лондон с Доди и Никола е толкова скучен. И двете са такива егоисти и никоя не проявява и капка въображение. Не мога и да си представя какъв щеше да е животът ми на годините на Люси, ако не беше Джефри. И, разбира се, за нея няма Джефри. Тя си няма баща на място. Доди и Никола са толкова ограничени, че няма какво да я развълнува. Говорят само за другите - най-често се оплакват, или за дрехи.
– И какво прави горкото дете по цял ден?
– През по-голямата част от деня е на училище. Има си малка симпатична собствена стая в жилището и една приятелка - Ема...
– Май никога не вижда мъж. Или дори момче.
– Училището е само за момичета и ако изобщо отиде при баща си, ужасната Мерлин е винаги там. Сигурно ревнува тази глупава крава.
– Мисля, че й е харесал Рори Кенеди. Освен че е бил невероятно смел и е спасил Хорацио, косата му била боядисана. И имал обица.
– Колко вълнения накуп.
– Всички сме поканени у семейство Кенеди утре вечер на почерпка. Много бих искала да можеш да дойдеш, защото искам да се запознаеш с Табита Кенеди, но може би няма да се чувстваш достатъчно укрепнала за такова събиране.
– Ще видим.
– После явно ще има някаква забава в училищния салон, всички деца ще танцуват рил. Рори е поканил Люси да отиде с него и сестра му и тя е страшно развълнувана. Каза, че ще си измие косата довечера.
Кери пиеше чая, който беше врял и имаше вкус на пушек, защото Елфрида го беше направила от пакетчета лапсанг сучонг. Тя каза с известна тъга:
– Имам ужасното предчувствие, че когато дойде времето да се връщаме в Лондон, ще сме тъжни и ще роним сълзи.
– Не го и споменавай. Не искам и да си го помислям сега.
– Мислех си за тази работа с туристическата агенция. В Лондон. Реших да я приема. Може би само за една година. Така ще бъда близо до Люси и ще внеса малко разнообразие в живота й. Ще накарам Доди да ми се подчинява, ще я принудя да пусне Люси с мен в Корнуол на гости на Джефри и Серена. Знаеш ли, тя не е виждала Джефри. Беше бебе, когато се разведоха, и няма признаци, че ненавистта и сръдните на Доди ще намалеят.