Повече нищо не спомена за развод. Идваше на планината и бяхме заедно, а понякога казваше неща от сорта на „Когато се оженим, ще построим тук къща и ще идваме всяка събота и неделя, ще доведа и децата. Ще се запознаеш с децата ми!“.
Но аз не отговарях никога, защото ме беше страх. Имах чувството, че така предизвикваме съдбата.
После каза, че се среща с адвокат, по-късно - че е казал на родителите си. Казал им е, че с брака му всичко е свършено и че ще се разведе.
Предполагам, че е имало бурен скандал. Семейството на Андреас е много известно във Франкфурт. Богато, с важни връзки в обществото, влиятелно. Освен това са и католици. Мога да си представя какво му е било. Но все пак не мога напълно да си го представя. Знаех само, че нямам сили първа да се сбогувам. Оставих на него да реши как ще се развият нещата. На Андреас. Той трябваше да вземе решение.
Той беше твърд в продължение на около три месеца, беше толкова силен и сигурен, уверяваше ме толкова много, че наистина вярвах, че ще доведе нещата докрай, че ще устои, че ще се освободи. Но мисля, че в края на краищата натискът е бил прекалено силен. Очевидно е бил много привързан към жена си и е обожавал децата си. Уважаваше родителите си и се наслаждаваше на начина си на живот. Предполагам, че са му казали, че ако съсипе семейството си, с него е свършено. Че ще го отлъчат.
Звучи толкова банално, нали? Чували сме такива истории и преди. Стара мелодрама или викторианска опера. Когато Андреас ми каза, че всичко ще свърши, нашата любов, и ще се върне вън Франкфурт при Инга и децата, вече се бях подготвила да приема решението му. Но когато дойде време да се сбогуваме и осъзнах, че няма да го видя повече, имах чувството, че всичкият ми живец изчезна. Сякаш кървях до смърт или се бе случило нещо също толкова ужасно.
Мислех, че ще мога да остана в Обербойрен и да продължа да си работя работата, но не можах. Не можех да си събера мислите, а работата изискваше пълна съсредоточеност и беше прекалено важна, за да я върша половинчато. Така че отидох при шефа си и му казах, че напускам. Че се връщам в Лондон. Останах, докато ми намерят заместничка, едно способно момиче, за което отговарях дотогава, взех самолета и се прибрах.
Още сънувам Андреас. Понякога сънищата са страшни, а понякога в тях той ми казва, че всичко е било само една голяма грешка, че Инга не го иска повече и че можем да сме отново заедно. Тогава се събуждам и се чувствам толкова щастлива...
Настъпи дълго мълчание, след което Кери се раздвижи и се усмихна:
– Това е всичко.
– Милото ми момиче. Благодаря, че го сподели.
– Скучна история. Банална, както казах.
– Съвсем не.
– Ще се оправя. Ще се оправя със случилото се с Андреас и ще се оправя с настинката. Животът продължава. Сега съм тук с теб. Ще се стегна и ще направя всичко възможно, за да бъда весела.
– Няма защо да се преструваш.
– Ще кажеш ли на Оскар?
– Ако искаш.
– Само с две думи. Бих искала да знае. Така ще е по-лесно за нас.
– Добре. - Елфрида въздъхна тежко. - Кери, не бива да си мислиш, че това е краят на смеха и любовта. Животът е толкова изумителен. Прекрасни изненади се крият зад повечето неочаквани ъгли. Там, където си застанала сега, може нещата да изглеждат малко мътни и празни, но виж ме мен! Мислех си, че ще остана сама до края на живота си в малката ми старческа дупка в Хемпшър. И преди да се усетя, се озовах в северната част на Шотландия и живея с Оскар Блъндъл.
– Оскар не е женен.
– Не - Елфрида си помисли за Джимбо и въздъхна отново, объркана от произвола на съдбата. - Светът е пълен с женени мъже.
– Не и за мен, Елфрида. Никога повече.
От долния етаж се чу как тежката входна врата се отваря и се затваря, след което се разнесоха веселите гласове на Оскар и Люси, които се връщаха от магазините.
Елфрида се изправи и слезе от високото легло.
– Трябва да отида да направя чай на Оскар. Да кажа ли на Люси да дойде при теб?
– Да, моля. Искам да чуя от собствените й уста приключението с кучетата. И да ми каже за новия си приятел.
– Няма да се заяждаш с нея, нали?
– О, Елфрида, все едно не ме познаваш. Още не съм забравили какво е да си на четиринайсет години.