CAM
Те стояха на бара в „Дюкс Армс“ в Бъкли, неприветлива малка кръчма, която нямаше и следа от облагородяване или от някакви украси заради туристите. Стените бяха от чамови дъски, осветлението беше слабо, а подът - покрит с износен тъмнокафяв линолеум. Собственикът беше застанал зад бара и очевидно не си харесваше работата. В помещението имаше малки кръгли маси и неудобни столове, а в миниатюрната камина гореше торф. В стъклен аквариум върху камината зяпаше огромна препарирана риба със студени очи и всичко миришеше на стара бира и уиски.
Фъргюс Скинър попита:
– Какво да бъде?
– Халба бира, моля.
– Няма ли да пийнеш едно уиски?
– Ще шофирам.
Фъргюс беше довел Сам тук след срещата, като бяха пресекли снежната улица. Това беше, както обясни той на Сам, обичайното му местенце, което не се посещаваше от улични жени, място, където един мъж можеше да седне на спокойствие и да изпие едно уиски, без някой да идва при него и да се опитва да го въвлече в разговор.
–Да, да - каза той, разбирайки положението на Сам. - Много жалко, но не може да се направи нищо. - И той поръча едно уиски за себе си. - Аз съм пеша. - Дори да беше шега, в очите му нямаше и следа от насмешка.
Той беше висок мъж в началото на четирийсетте, но изглеждаше по-възрастен, с тъмна коса и светла кожа, типичен северен шотландец. Имаше остри черти - вдлъбнати очи, орлов нос, дълга изпъкнала челюст, а изражението му бе някак навъсено.
Но външният му вид лъжеше. Фъргюс Скинър навремето беше бригадир във фабриката и когато семейство Мактагърт се разпадна, той събра работната ръка, обърна се към отдела по финансите към местната община и организира изкупуването на предприятието. Почти единодушно го бяха избрали за управител на новото предприятие и западането на фирмата, предизвикано от наводнението, беше най-тежък удар именно за него.
Но той не се предаде, защото вероятно единствената друга възможност беше да се скрие, а той не беше слабак. След като Сам му се обади от офиса на „Стърок и Суинфийлд“ в Лондон и го помоли да организира нещо като среща с работната сила, Фъргюс Скинър свърши своята задача. Той залепи обяви, за да уведоми обществеността, и пусна различни съобщения в местните вестници. Поради тази причина посещаемостта на срещата беше толкова добра, че закъснелите трябваше да стоят прави.
Сега занесоха питиетата си на една разклатена маса до камината. Единственият друг клиент беше един много възрастен мъж, който седеше мрачно в ъгъла с питието си и държеше отпуснато цигара. Не изглеждаше да се интересува нито от едното, нито от другото. На стената имаше кръгъл часовник, който тиктакаше силно и показваше пет и половина. Барманът лъскаше една чаша, вперил поглед в малък черно-бял телевизор, но беше намалил звука му дотолкова, че почти не се чуваше.
В камината парче тлеещ торф се плъзна, съскайки. Фъргюс вдигна чашата си:
– За твое здраве!
– За бъдещето! - Бирата имаше възтопъл вкус.
– Да, за бъдещето.
Срещата беше добра, проведоха я в църковната зала на Бъкли, защото фабриката все още бе съсипана и разрушена. Там беше влажно и ужасно студено. Сам и Фъргюс стояха на повдигнатата сцена и Сам видя не само мъже, но и жени, а тук-там дори и по някое дете, което беше прекалено малко, за да го оставят само вкъщи
В началото всички бяха предпазливи и атмосферата не можеше да се нарече приветлива. Тези хора, които дълго време бяха останали безработни, нямаше да приемат никакви обещания така лесно. Сам стана на крака и се представи като новия генерален директор на „Мактагъртс“, който щеше да е отговорен за реконструкцията на разрушената фабрика и да започне бизнеса наново. Отговорът от публиката беше тишина и той знаеше, че вероятно го смятат просто за човека, отговарящ за финансите, изпратен от Лондон от „Стърок и Суинфийлд“. Затова им разказа малко за себе си. Момче от Йоркшър, родено и израснало покрай вълненотекстилното производство, семейна вълненотекстилна фабрика, много подобна на „Мактагъртс“ в Бъкли. Как и те е трябвало да се борят с финансови затруднения, как „Стърок и Суинфийлд“ са им се притекли на помощ, поради което днес Сам беше пред тях.
Публиката се поотпусна. Хората се размърдаха, настанявайки се по-удобно на столовете.
Той продължи.
Това обаче отне доста време. Обясни им целия процес. Предпроектното проучване и преструктурирането. Бизнес, изграден върху традиции и добра воля, но който напредва. Така че трябваше да има нова продукция. Нови пазари. Нови машини.
В началото на срещата им беше казал, че могат да задават въпроси. И ето че се вдигнаха ръце.