– Това означава ли преквалификация?
Той им отговори положително. Бързо последваха други въпроси.
– Това означава ли, че ще има излишък от персонал?
Той отговори, че така ще е в началото. Но щом тръгне новата фабрика, постепенно ще има разширение и така ще се създадат нови работни места.
Една жена стана и попита дали ще има работа за нея - преди довършвала продукцията ръчно, но как ще бъде сега, щом ще се работи с нови, осъвременени машини. Сам й отговори, че с луксозната продукция, която смятат да произвеждат, винаги ще има работа за тези, които довършват ръчно нещата.
Най-същественият въпрос беше „кога?“. Кога отново ще бъдат ма работа?
– Най-малко след девет месеца. Най-много след година.
– Защо толкова дълго?
–Има много неща, които трябва да се свършат преди това. Ако някой иска доказателства за това, схемите вече са готови, чертежите може да се разгледат на таблата в задната част на залата. Ще се запази външният вид на старата фабрика. Вътре всичко ще бъде разрушено и изцяло обновено. Ще има магазин, който да привлича туристите, и архитектът е добавил в схемата малко магазинче за чай и бар за напитки, като и двете ще увеличат работните места.
– На кого ще се възложат договорите за строеж?
Сам обясни, че според сър Дейвид Суинфийлд всички специалисти трябва да са от околността и че ще се обърнат към местни строители, водопроводчици, електротехници и дърводелци. Така че след Нова година ще бъдат изпратени оферти и последвалите оценки ще бъдат взети предвид.
Накрая срещата се превърна в обща дискусия точно както Сам искаше да се получи. Накрая Сам слезе сред хората, за да им разясни чертежите, да изслуша проблемите им, да се опита да им вдъхне надежда. Накрая чувстваше, че може би не създаде много нови приятелства, но пък спечели известно уважение, а вероятно и сътрудничество.
Началото беше по-добро, отколкото очакваше, и не беше чак толкова зле, колкото се опасяваше.
Фъргюс се наведе да сложи още едно парче торф в гаснещия огън
– И кога ще се преместиш да живееш в Бъкли?
– Вече съм тук, Фъргюс.
– Няма ли да пътуваш до Лондон?
–Разбира се. Сигурно непрекъснато ще прескачам до там, ни базата ми ще бъде тук.
– А къде си отседнал?
– В момента съм в един хотел в Инвърнес.
– Но за Коледа ще си бъдеш у дома, нали?
Сам се поколеба, преди да отговори. Двамата с Фъргюс щяха да работят доста често заедно и Сам реши, че е най-добре да бъде напълно откровен с този човек и да сложи всички карти на масата. По този начин нищо нямаше да бъде неясно или погрешно разбрано.
– Ами в момента нямам дом. Домът ми беше в Ню Йорк. Нямам дори семейство. Със съпругата ми сме разделени. Тя е в Щатите.
– Това е ужасно - каза Фъргюс. - Да нямаш дом.
Сам се усмихна:
– Не е чак толкова страшно. Във всеки случай фабриката заема голяма част от времето и мислите ми, така че дори не съм мислил за Коледа. Мога да се върна в Лондон и да бъда с приятелите си, но засега предпочитам да се съсредоточа върху работата.
– два ли ще можеш да пътуваш от Инвърнес всеки ден. Въпреки че построиха нови надлези, пътят все още си е дълъг.
– Ще намеря жилище тук. Ще наема къща или стая. Всичко ще бъде наред.
– Да знаеш, че си добре дошъл в моята къща. Със съпругата ми ще се радваме, пък и имаме място.
– Много си мил, но предпочитам да съм самостоятелен. - Сам изпи скромната си напитка. После погледна часовника на стената и каза: - Май трябва да тръгвам. Както сам каза, пътят е дълъг.
– Но колата ти е добра. Ландроувър дискавъри. И е нов, поне така изглежда.
– Да, нов е. Купих го в Лондон, когато разбрах, че ще се преместя да живея тук. Тръгнах преди три дни. Страхотен автомобил е.
– Да, наистина. Синът ми има ландроувър.
– Какво работи синът ти?
– Пазач на дивеч. Не се интересува от търговията с вълна, предпочита да бъде на открито. Луд е по природата. Като момче винаги носеше у дома ранени птички и болни катерички - държеше ги в клетки и се грижеше за тях, докато не се възстановят. В ъгъла на кухнята ни винаги имаше някое горкичко диво животинче. Жена ми веднъж отбеляза, че е цяло щастие, че не живеем в Кения.
Той изрече тези думи толкова сериозно, че на Сам му отне известно време, за да разбере, че се шегува.
Излязоха навън, където отново бе заваляло. През улицата - пред църковната зала, чакаше тъмнозеленият ландроувър на Сам, покрит с повече от два пръста сняг.
Фъргюс каза:
– Мисля, че преди да тръгнеш за Инвърнес, трябва да се обадиш и да се информираш за пътната обстановка. В такава вечер Блек Лил може да се превърне в опасно място.