Кери не дойде с нас заради настинката.
Когато отидохме там, имаше и други хора. Запознахме се. Малкото име на госпожа Кенеди е Табита - тя е много красива и младолика, и доста необикновена. Рори ми каза, че преподава изобразително изкуство в училището. След това оставихме възрастните във всекидневната и отидохме в кухнята; там бяха още три момчета, приятели на Рори от училище, и сестра му Клода, която е на дванайсет - много е слабичка и умна, с будни сини очи и светла коса, която беше вързала на две опашки. Всички седнахме да пием кока-кола и Клода флиртуваше с момчетата. Масата вече бе сложена и имахме нещо като изискана вечеря - огромен поднос макарони със сирене и салати, а след това - богата шоколадова торта и сладолед. След вечерята се приготвихме и слязохме надолу по хълма и после по пътя към училището. Изминахме почти километър. Училището е старо, но е заобиколено от много нови сгради, сред които и гимнастическият салон. Те го наричат „ зала “, но се използва и като гимнастически салон.
Имаше много деца на всякаква възраст - от около седем до пораснали вече младежи. Директорът се казва Макинтош, но зад гърба му го наричат господин Водонепроницаем. Мисля, че той знае за това. Доста е млад и е много мил. В единия край на залата имаше сцена и оркестър - акордеонист, барабанист и цигулар. Врявата беше невероятна и всеки лудуваше, но после господни Макинтош каза на всички да пазят тишина с доста спокоен глас и те млъкнаха. Той каза, че е време да започваме и че ще да танцуваме рил - лесен танц, в който можеха да участват малките и начинаещите (аз).
Рори и останалите, които бяха с нас, помогнаха на всички да се наредят в редица, нагласиха ни по двойки и така. Явно нямаше значение, кой е партньор в танца. Момчета танцуваха с момчета и момичета - с момичета, ако искаха, което ми изглеждаше много разумно. Две момчета искаха да танцуват с Клода, а Рори каза, че ще танцува с мен.
Бяхме застанали горе-долу в средата на редицата, така че можех да виждам другите и да схвана движенията. Музиката беше доста жива, с невероятен ритъм от барабанист, което създаваше чувството, че не можеш да стоиш на едно място. Не беше особено труден танц, просто се въртиш с партньора си или с някой друг в редицата и след това се връщаш отново. Понякога се падаше да съм с някое огромно момче, което почти ме вдигаше във въздуха, а следващото беше някое мъничко момче и трябваше да внимавам аз да не го вдигна във въздуха.
Накрая всички бяхме загрели и останали без дъх, но имаше лимонада и после започнахме наново.
Танцувахме рил за осем души, но с шестнайсет, което го прави още по-сложен. И после друг танц - „Хамилтън Хаус“ който беше забавен, защото започваш с едно момче, а после се въртиш с друго. След това беше „Дашинг Уайт Сарджънт “, при който минаваш през цялото помещение по тройки, редиците са в противоположни посоки, така че в края на танца вече си срещнал всеки. После дойде „Гай Гордънс“, но Рори каза, че това е тъп танц, така че не танцувахме, а пихме лимонада. Не танцувах през цялото време с него, танцувах и с много други хора, които бяха много мили, макар че не им знаех имената, но те идваха да ме канят. Повечето бяха облечени в дънки и стари дрехи, но някои момчета бяха с шотландски полички, с тениски или старомодни жилетки от туид.
Времето мина толкова бързо. Беше много странно, защото дори и да бяхме загрели и останали без дъх, щом започнеше музиката, никой не искаше да изпусне танца.
Свършихме към десет часа и на никой не му се прибираше, но щом си тръгна оркестърът, нямаше смисъл да стоим, така че всички отидохме в съблекалнята и се преоблякохме. Клода и другите се върнаха в къщата на Кенеди. Едно от момчетата имаше шейна и те се редуваха да се влачат по пътя и нагоре по хълма.
Но Рори ме изпрати до къщата на Оскар. Беше такава приятна вечер, снегът тихо се сипеше и затрупваше всичко.
Кери беше казала да го поканя на една бира. Влязохме вътре, а там имаше още изненади. Всички бяха в кухнята, довършваха вечерята си. Кери беше станала, имаше и един непознат. Казва се Сам Хауърд и ще се премести в областта, ръководи някаква стара текстилна фабрика в Бъкли. Много е симпатичен и трябва да кажа, че е точно подходяща възраст за Кери. Мислех си, че е стар приятел, но, изглежда, го беше довяла виелицата - не можел да се прибере до Инвърнес и остана да пренощува тук. Бяхме забелязали доста представителен ландроувър на улицата, но не бяхме свързали нещата.