Елфрида веднага си представи този досаден навик.
– О, мразя мъжете, които го правят. Просто си го представям.
– Ключът е още в джоба на палтото ми. Ще го дам на Оскар.
– Той не се тревожи толкова.
– Аз... - Сам остави ножа и вилицата и посегна към чашата с кафето. - Предполагам, че Оскар няма да иска да купи от Хю неговата част?
– Говорихме за това снощи. Трябва да знаеш, че с Оскар се познаваме отскоро. В началото на ноември съпругата му и дъщеря му загинаха в ужасна катастрофа и той трябваше да напусне Хемпшър, така че дойдох с него. Живеем в една стая и спим в едно легло, но нямаме предвидимо бъдеще заедно. Засега все още не съм постоянна част от живота му, просто съм нещо като резервна гуми, за да може колата да върви, докато той си подреди нещата. Така че за мен е трудно да го подтиквам да предприеме някакво действие или дори да му давам идеи.
– Той ще се връща ли в Хемпшър?
– Не. Къщата, в която живя с Глория, вече е обявена за продан.
– Значи това е единствената му собственост.
– Да. И то половин собственост.
– Но няма ли да е разумно да купи частта на Хю?
– Да. Ще бъде разумно, но не е възможно от финансова гледна точка. И аз научих това сега.
– Искаш да кажеш, че няма средства.
– Точно така.
– А ипотека?
– Не иска и да си го помисли.
– Разбирам.
Сам продължи с бекона и яйцата, но присъствието му беше толкова силно и изпълнено със съчувствие, че Елфрида продължи. Тя споделяше с него неща, които чувстваше, че не би могла да сподели с друг.
– Говорихме за това снощи, както ти казах. Той обясни, че дори да продаде всичко, което притежава, няма да може да събере повече от двайсет хиляди. Тогава му казах: „Оскар, имам малката картини "
Той вдигна глава и погледите им се срещнаха над масата. Елфрида предположи, че тази възможност вече му беше минала през ума.
– Става дума за твоята картина на Дейвид Уилки, нали?
– Точно така. Получих я като подарък преди години. Не съм я носила за оценка, защото не съм я застраховала. Но като всяка възрастна жена, която живее сама, винаги съм си мислила, че струва много пари. Нещо като резервен вариант, ако настъпи немотия или настане беда.
– Би ли я продала?
– За Оскар съм готова на всичко. С изключение на това да скоча от скалата или да се застрелям. Пък и в крайна сметка какво е една малка картина? Радвах й се в продължение на много години, но трябва да гледаме реалистично на нещата. Да притежаваш такава прекрасна къща, несъмнено е много по-важно.
– Съгласен съм - каза Сам. - И нямаш представа за стойността й?
– Не. Пък и едва ли това е времето и мястото да я оценявам. Тук съм чужденка. Нямам никакви връзки и дори не знам откъде да започна. Има един антикварен магазин отсреща на улицата, но повече не мога да измисля.
Сам замълча за известно време. После каза:
– Джейни Филип. Тя е женена за най-отдавнашния ми приятел. Бях отседнал при тях в Лондон, когато се запознах с Хю. Джейни работеше за „Бутби‘с“ - търговците на изящно изкуство. Мога да й се обадя. Сигурен съм, че тя ще има идеи.
– Но Коледа наближава и едва ли сега времето е подходящо за продажба на картини.
– Няма защо да предприемаме нещо веднага.
– Пък и този сняг. Спира всичко. Още ли се чувстваш неловко от това, че виелицата те довя при нас, Сам? Надявам се, че ще останеш.
Той остави на масата чашата с кафето и се засмя. Тя се намръщи:
– Какво е толкова смешно?
– Ти. Повечето хора нямат търпение да се отърват от неканен гост.
– Не те чувствам като неканен. Но май се изразих глупаво. Явно искаш да пътуваш, да се прибереш в Инвърнес... у дома.
– Елфрида, няма да ходя по-далеч от Инвърнес.
– Ами... домът ти?
– Точно сега нямам дом. Освен апартамент в Ню Йорк. Там живях шест години, но с жена ми се разделихме и после трябваше да се върна във Великобритания заради тази работа в Бъкли.
– О, Сам, съжалявам.
– За кое?
– За жена ти... Нямах представа.
– Случват се такива неща.
Разделени.
– Значи още сте женени?
– Да.
– Деца имате ли?
– Не.
– Ами родителите ти? - Елфрида започна да се отчайва сама.
– И двамата починаха. Старата ни къща в Йоркшър е продадена.
– Тогава къде ще прекараш Коледа?
– Не съм мислил за това. В момента Коледа не е на преден план. Вероятно ще остана в Инвърнес, докато преминат оргиите по Нова година. После ще се върна в Бъкли и ще започна да действам. Да ти кажа истината - в момента само това е важно. Тази година ще пропусна семейството и празниците.
– Трябва да прекараш Коледа с нас.
– Елфрида...
– Съвсем сериозно. Не мога да понеса мисълта да седиш с хартиена шапка в някое фоайе в хотела в Инвърнес съвсем сам. Тона е абсурдно. С Оскар също бяхме решили да не правим нищо за Коледа. Мислехме по езически да отпразнуваме зимното слънцестоене с агнешки пържоли. Но Кери и Люси пожелаха да ми гостуват. Затова Оскар поръча елха и двамата с Люси купиха украсата. А аз седя тук и умувам за храната. Хич не ме бива и тия неща - всичко, което съм записала в списъка за пазаруване, е бекон и мандарини. Но можем да се направим на християни и да застреляме някоя пуйка или каквото там се прави. Пък и в крайна сметка са важни хората, нали? Приятелите, с които прекарваш Коледа. Не си тръгвай. Ще бъде толкова забавно всички да сме заедно.