– Как си успял да запомниш само. Оскар, ще организираме малко парти. Ще ги поканим.
– Кога ще е това малко парти?
Кери и Елфрида се спогледаха, защото още не го бяха уточнили. Тогава Кери каза:
– В събота. В събота вечер ще има парти.
– Деня преди Бъдни вечер.
– Трябва да купя напитките - каза Оскар.
– Ако мостът е проходим, Кери ще отиде в „Прайсрайт“ в Кингсфери, за да напазарува. Може да отидеш с нея, ако искаш.
– Да, може и така да направим. Елфрида, май някой е изял бекона.
– О, Оскар, извинявай - призна си Кери. - Изядох последното парченце. Ще ти изпържа още.
– Свърши - каза Елфрида.
Но това не беше кой знае колко страшно, защото в хладилника имаше наденички и Кери изпържи тях вместо бекон. Тогава дойде и Люси и Елфрида ги остави. Тя се качи горе, много доволна, че бяха направили плана, както и че ще й спестят неприятния час, а дори и повече в „Прайсрайт“ в бутане на количка из пълния с хора магазин по Коледа, докато отчаяно търси мляно кафе.
Тя машинално се опита да подреди стаята, като оправи леглото и постла червения си копринен шал върху него. Сгъна дрехите и ги прибра, после подреди съдържанието на коша за мръсно спално бельо с надеждата, че ще успее да го изпере и да го простре на простора, за да изсъхне. Което може би наистина щеше да стане, защото слънцето се издигаше в ясното небе, снегът блестеше, докоснат от слънчевите лъчи, а сенките бяха в красив опушеносин цвят. На улицата под прозореца се виждаше, че е настъпило утрото. Появиха се първите дами, които отиваха на пазар. По улицата бавно се движеха коли. Един мъж зад волана на паркиран автобус ядеше сандвич с шунка. От фурната излезе едно момиче с метла и започна да мете тротоара. Беше с гащеризон и здрави галоши. Горе кръжаха чайки и кацаха върху ветропоказателя на църквата, както си подреждаха перата в тази прекрасна сутрин.
Елфрида се откъсна от хубавата гледка, събра прането и го хвърли на пода в банята. По-късно щеше да го занесе долу. Отиде във всекидневната, която още тънеше в мрак, забулена от вечерта, дръпна завесите и зимното слънце изпълни помещението със светлина. Уликите от предната вечер още си седяха там. Празни чаши, бутилката уиски на Оскар. Сплескани възглавнички, неподредени столове. Събра чашите и подреди малко стаята, след това коленичи, за да се погрижи за останките от вчерашния огън. Тази задача и беше най-неприятна, но трябваше да се върши всяка сутрин. Оскар все й казваше да я оставя на него, но той се грижеше за дървата, така че според нея не беше честно да го оставя да се разправя и с пълната с пепел кофа.
Тъкмо метеше камината, когато чу гласа на Сам:
– Елфрида, дай аз да свърша това.
– О! - Тя се обърна и го видя да стои на вратата. Той затвори, а тя остави четката и се изправи, като избърса ръце в карираните си панталони. - Не се тревожи, правя го всяка сутрин. После ще довърша. Какви са новините?
Погледът му беше тъжен:
– Опасявам се, че ще трябва да ме търпите за Коледа.
– Чудесно! - Тя дори не се опита да скрие радостта си. След тона обаче реши, че би било добре да го съжали. - Горкият Сам, затрупан от снега! Нямаш друг избор. Ела да ми разкажеш.
Тя седна на пейката под прозореца и той дойде при нея. Слабото слънце топлеше през стъклото.
– Пътищата са проходими до моста Кромарти, но Блек Айл е непроходим в момента, а Инвърнес целият е затрупан от снега. Цялото движение е парализирано.
– Там сигурно е паднал повече сняг, отколкото тук.
– Да, явно.
– Кери и Оскар планират голямо пазаруване в „Прайсрайт“. От другата страна на моста. Мислиш ли, че ще стигнат?
– Да, до там не би трябвало да има проблем. Снегорините работят. Проблеми с пътя има по на юг.
– Обади ли се в хотела?
–Да. А също и в Лондон на Дейвид Суинфийлд - президента на фирмата. Говорих и с Джейни...
–Джейни...? - Елфрида сбръчка вежди, защото бе забравила коя е Джейни.
– Джейни Филип, за която ти казах. Съпругата на Нийл.
– О, да, разбира се. Извинявай. Която е работила за „Бутби‘с“.
–Точно така. Много беше услужлива. Излезе и намери текущия каталог на „Бутби‘с“ и проучи нещата. Има местен представител на „Бутби‘с“ и в този край - сър Джеймс Ърскин-Ърл. Живее в Кингсфери Хаус.
–Божичко! - Елфрида беше смаяна. - Колко невероятно величествено.
–Даде ми и телефонния му номер, но още не съм му се обадил. Помислих си, че е по-добре първо да говоря с теб. Просто да съм сигурен дали наистина искаш да продадеш картината... Или поне да я оценят.
– Само споменах набързо на Оскар за тази идея.
– Искаш ли да го обсъдиш с Оскар?
Елфрида помисли малко и каза:
– Не, защото той може да се опита да ме разубеди.