– О, Оскар, имам всички основания. Та това е само една картини, но не и за хиляда. Това би било смешно.
– Елфрида, всичко ще бъде наред.
Тя се обърна и отиде при камината, търсейки нещо, с което да разсее разочарованието й. Взе едно дърво от кошницата, хвърли го в пламъците и се загледа в огнените езици, които плъзнаха и по него.
И тогава зад гърба си отново чу гласа на Джейми:
– Извинете, не искам да бъда любопитен, но кой е собственикът на този интересен малък часовник?
За момент Елфрида помисли, че не е чула добре. Обърна се и го погледна учудено:
– Часовникът ли?
– Да, направи ми впечатление. Толкова е необикновен.
– На Елфрида е - отговори Оскар.
– Интересно ми е... Може ли да го погледна?
Елфрида кимна. Тя се отмести и Джейми Ърскин-Ърл си сложи очилата отново, дойде до нея и свали малкия часовник от полицата над камината. За втори път Елфрида и Оскар наблюдаваха мълчаливо как го изследва най-старателно. В напрегнато очакване Елфрида реши, че ако й кажеше, че и това е украса без стойност, нямаше да го понесе и щеше да запрати лопатата за въглища по главата му.
– Пътен хронометър - каза Джейми Ърскин-Ърл. - Прекрасно. Как се сдобихте с това малко съкровище?
– Имате предвид съкровище от сантименталност или съкровище като имане?
– Не съм сигурен - отговори учтиво той.
– Наследих го от един възрастен кръстник - отговори тя грубо. - Стар мореплавател. - След което, като усети, че звучи сърдито, се отпусна малко: - Вижте, има за часовете, за минутите и за секундите. Трябва да го навивам всеки ден. Мисля, че мога да го пригодя за батерия, но изглежда...
– За Бога, не! Не бива, много е рядък.
– Рядък ли? Несъмнено е просто старомоден часовник за морски пътешествия.
– Практичен е. Но и красив.
Тя го погледна и изведнъж часовникът придоби нов блясък, както понякога се случва, когато друг започне да се възхищава на някой обичаен и познат предмет. Кожата отвън беше изхабена, но вътре беше още солидна и тъмна, а капакът, който се сгъваше като корица на книга, беше подплатен с изтрито парче кадифен плат и коралов цвят. Около кръглия циферблат, който държеше стрелките, кожата беше украсена с венец от миниатюрни златни листа и този мотив се повтаряше около ръба на рамката. Ключът, пантите и малките ключалки бяха месингови.
– Дори не знам колко е стар - каза тя. - Може би вие ще ми кажете.
– За съжаление не съм специалист по часовници. Но - добави той - имам такъв колега. Ако искате... Ако ми позволите, ще му го покажа.
– Защо?
– Защото мисля, че е специален.
– Колко специален?
– Споменахме думата „съкровище“.
– Искате да кажете, че има някаква стойност?
– По-скоро не бих казал нищо. Не съм достатъчно компетентен в тази област.
– Но стойността му определено няма да се равнява на седемдесет хиляди лири, нали? - Тя зададе въпроса рязко, очаквайки тъжно поклащане на глава или дори ироничен смях.
Но Джейми Ърскин-Ърл не се засмя, а каза:
– Наистина не знам. Госпожо Фипс, бихте ли... Ще ми позволите ли да го взема със себе си? Ако не мога да намеря колегата си, ще говоря с него по телефона или ще му изпратя снимка на часовника. Разбира се, ще ви дам бележка и ще го държа под ключ.
Ситуацията изведнъж й се стори нелепа.
– В Хемпшър - каза му тя, - в малката ми къщичка в Дибтън той стоеше на полицата над камината във всекидневната на долния етаж, а аз дори не заключвах вратата.
– Тогава мога да ви поздравя за късмета, който сте имали. Не е застрахован - добави той, изразявайки факт, без да задава въпрос.
– Разбира се, че не е. Той е просто един малък предмет, който имам от години и нося навсякъде със себе си.
– Ако мога да го кажа иначе, много специален малък предмет. Може ли да го взема със себе си?
– Разбира се.
– Ако имате да ми дадете кутия или нещо, в което да го увия, кърпичката ми не е особено подходяща за това.
Оскар отвори едно чекмедже на масата, където намери опаковка въздушни мехурчета, което беше запазил от един колет с нови книги.
– Това ще ви свърши ли работа?
– Идеално. И лист хартия за бележката? Обикновено нося кочан с официални формуляри, но днес, разбира се, ги оставих у дома.
Той подаде на Оскар часовника и Оскар го уви в обемист пакет, а Джейми Ърскин-Ърл седна на бюрото му и започна да пише бележката.
– По-добре ми я дайте на мен - каза му Оскар. - Елфрида често си губи нещата. - И той я прибра в горния джоб на сакото си.
– И още нещо - каза Елфрида.
– Да, госпожо Фипс?
– Нека не говорим много за часовника, когато Сам и Кери се върнат. Всички бяхме толкова погълнати от Дейвид Уилки, че не мога да понеса отново да събудим надежди и после да ги разбием. Ще може ли просто да кажем, че според вас трябва да го застраховам и че ще ми направите оценка?