– Разбира се. Отлично обяснение. Още повече че е вярно.
Тази вечер, като се опитваше да направи нещо за вечеря, Елфрида имаше чувството, че е прекарала целия следобед във влакче на ужасите. И поради цялото вълнение, разочарование и повторното събуждане на очаквания беше напълно забравила за Люси. Елфрида бъркаше сос болонез особено разсеяно, когато Люси се появи и влезе в кухнята през задната врата.
Елфрида хвърли поглед към стария кухненски часовник. Беше почти седем часа. Тя погледна Люси така, сякаш опитваше да си спомни какво бе правило детето цял ден.
– Да, аз съм - каза Люси.
– О, скъпа, извинявай.
– Изглеждаш така, сякаш най-малко мен очакваше.
– Доста съм разсеяна. Толкова неща се случиха тук, че ти просто ми излезе от ума. Но ето че доплува отново и много се радвам.
– Какво се е случило? - Люси си свали вълнената шапка и започна да развързва връзките на якето си. - Изпуснах ли нещо?
– Немного. Дойде един мил човек на чай. Кери направи питки. Мисля, че той изяде по-голямата част от тях.
– Кой беше този мил човек?
– Казва се сър Джеймс Ърскин-Ърл. Живее в Кингсфери Хаус.
Люси каза:
– Тъкмо сега бях в Кингсфери. С Рори.
– Мислех, че ще карате шейни.
– Да, карахме, но после се стъмни и се върнахме у семейство Кенеди за чая. После с Рори отидохме в Кингсфери.
– Пак ли на пазар?
– Не. Не точно.
Това събуди любопитството на Елфрида. Изражението по лицето на Люси беше потайно и дяволито. Сякаш не можеше да спре да се усмихва.
– Приличаш на Чеширската котка. Какво си намислила?
Люси вдигна ръка и вдигна дългата си черна коса, оголвайки шията си, при което проблесна нещо златно.
– Продупчиха ми ушите. При златаря в Кингсфери. Рори ме заведе там. И ми купи обиците за Коледа. Истински бижута. Обици.
– О, скъпа...
– Откога си мечтаех за това...
– Дай да видя.
– Мама не ми позволяваше...
– Чудесни са. Като на голяма дама. Така изглеждаш пораснала. Какъв щедър подарък.
– Досега не съм получавала нещо, което съм искала толкова много.
ЛЮСИ
Още е сряда, 20 декември
Мисля, че това беше един от най-хубавите дни в живота ми. Натрупало е толкова много сняг и всичко е толкова красиво. Сутринта ходих по магазините за коледни подаръци и когато се прибрах, заварих Рори да говори с Елфрида. Беше ми донесъл телевизора си. Занесе ми го в стаята и го пусна, след което си приказвахме. И с него някак си е толкова лесно да се говори, че просто трябваше да му кажа всичко. За скучния Лондон, за това, как трябва да живея в апартамент, за мама и баба и за Рандъл Фишер. За татко и Марилин и за роднините в Корнуол. Толкова е невероятно някой да ме слуша и да не ме прекъсва, без да се опитва да ме развесели или да се заяде с мен, или дори да ми каже, че говоря глупости. Или че не знам какво говоря.
Той просто слушаше.
Когато нямах какво повече да кажа, отидохме у тях и госпожа Кенеди ни направи телешки кюфтета. Рори се обади на приятели и отидохме да караме шейни на игрището за голф, което беше страшно забавно и много изтощително. Карахме шейни, докато се стъмни, и после отидохме за чая у Рори. Рори попита баща си дали може отново да вземе колата, и господин Кенеди се съгласи, така че Рори ме заведе в Кингсфери. Това е много старо градче с необичаен изглед, с много магазини. Паркирахме колата и отидохме при златаря, където човекът ми продупчи ушите за нула време, без дори да ме заболи, и ми сложи златни медицински обици.
Казах на Рори, че не ми разрешават да нося обици у дома, но той каза, че сега не съм у дома, а съм с него. Той плати за продупчването и за обиците и каза, че това е неговият коледен подарък за мен.
На връщане си говорихме още в колата и имах чувството, че съм достигнала повратен момент в живота си. Рори ми каза да запомня няколко неща:
Щом получавам добри оценки в училище, значи не съм глупава
Ако не си отстоявам позицията, никой няма да го направа вместо мен.
Трябва да си отстоявам позицията с доводи, изложени в разговор, а не с цупене.
Ако искам да отида в Корнуол да видя дядо, Серена, Ейми и Бен, тогава трябва да отида. Няма какво да ме спре. Мога сама да уредя нещата, да накарам дядо да ме покани и просто да отида там.
Трябва да съм по-смела. Мога да се грижа сама за себе си. Знам какво са таблетките „Екстази“, които взимат по партитата. Знам за алкохола и за наркотиците, както и за ексхибиционистите, и за секс маниаците и за грозните стари мъже, които идват при теб и те заговарят на спирката.