Той тръгна да се връща в Крийгън с бърз ход по тясната пътека, която минаваше покрай горната част на покритото със сняг игрище. Мъглата се вдигаше. Небето беше бледо, синьо, почти безоблачно. Когато стигна до първите къщи, утрото беше вече в разгара си - движеха се коли, магазините бяха отворени, първите клиенти бяха излезли с кошници и найлонови торбички. Месарят метеше снега пред магазина, а млада майка теглеше добре опакованото си детенце в малка дървена шейна.
Той усети вълчи глад.
Когато влезе в къщата, установи, че и там кипи усилна дейност. От горния етаж се чуваше прахосмукачката, а женски глас пееше стара песен на „Бийтълс“: Обичам те, да, да, да...
Без съмнение бе дошла знаменитата госпожа Снид, да им обере прахоляка.
Вратата на кухнята бе отворена и от там нахлуваше ярка светлина. Усещаше се апетитното ухание на бекон и кафе. Сам откопча каишката на Хорацио, свали си връхните дрехи и влезе. Там завари единствено Кери, която седеше, заобиколена от остатъците от закуската. Тя пиеше кафе и четеше вестник „Таймс“, но вдигна глава, погледна го и поздрави:
– Добро утро.
Онази първа вечер, само преди два дни, когато толкова безцеремонно бе нахлул в къщата, бягайки от тъмнината и от снега, с ключа на Хю Маклелън в ръка, той бе смаян от неочакваната прелест на момичето, което му отвори вратата. По-късно разбра, че тя бе на легло заради някаква настинка или вирус и тъкмо беше станала за пръв път, поради което изглеждаше бледа, слаба и особено уязвима. И все пак тогава си помисли, че е ослепително красива. Сега болестта беше вече отминала, прогонена от младежката й жизненост, и в червения си кашмирен пуловер Кери изглеждаше свежа, сияйна и по-привлекателна от всякога. Заради повишеното си настроение Сам изпита желание да я докосне, да я прегърне, да събори въображаемата стена и да започнат да говорят:
– Добре ли мина разходката?
Силният подтик беше благоразумно потиснат:
– Май отидохме прекалено далече. Хорацио се изтощи.
Разплисквайки водата на пода, Хорацио шумно лочеше.
– Сигурно си измръзнал.
– Не, загрях от ходенето. Но умирам от глад.
– Има бекон. - Тя остави вестника и се изправи.
– Познах.
– Ще сваря кафе.
– Кери, мога сам да го направя.
– Не. - На котлона имаше чиния, покрита с още една чиния. Тя я вдигна с готварски ръкавици, сложи я на масата и с рязко движени вдигна горната чиния. Той видя не само бекон, но и яйца, наденички и пържен домат. Всичко съскаше. - Ще го направя аз. Ти започвай да се храниш.
Той погледна богатата закуска с известно учудване:
– Кой приготви всичко това?
– Аз. Предположих, че ще си гладен.
Сам беше трогнат.
– Много си сладка.
– О, недей.
Той седна и си намаза масло върху печена филийка.
– Къде са всички?
Кери напълни електрическата кана с вода и я включи.
– Навсякъде. Свършиха със закуската. Дойде госпожа Снид и мисля, че Елфрида оправя леглата. Оскар говори по телефона. Трябва да отидем да вземем елхата днес сутринта. Той се питаше дали не би могъл да отидеш ти с твоята кола. В нея е по-лесно да се натовари, пък и Оскар се притеснява да кара в този сняг.
– Къде трябва да отида за елхата?
– В имението Коридейл. Сега говори с човека там. Някой си Чарли Милър. Всичко е уредено, само искаше да е сигурен, че Марли ще е там, когато отидем.
– Когато отидем? И ти ли ще дойдеш?
– Оскар направи скица. Ще трябва да дойда, ще ти бъда навигатор, освен това ми се ходи в Коридейл. Оскар ми разказа толкова много за там. Как баба му е живяла там, после - чичо му, после - Хю Оскар е прекарвал ваканциите си там като малко момче. Казва, че мястото и градината били превъзходни, но сега, разбира се, е по-paзлично, защото е хотел. Както и да е, иска ми се да го видя. Хотелът е празен, така че, ако Чарли Милър разреши, можем да поразгледаме.
Сам дъвчеше бекона и беше изпълнен със скрито задоволство Не можеше да измисли по-приятен начин да прекара тази хубава сутрин, освен да закара Кери до Коридейл, да вземат елхата и да разгледат Коридейл. Би било интересно да види какво е притежавал Хю Маклелън навремето и какво е прахосал. Но каза само:
– Добре. - И продължи да яде, защото не искаше Кери да усети задоволството му и да се отдръпне.