– Сега ще стигнем до още едно разклонение, където ще завием пак наляво и после ще стигнем до къщата на Биликлиф.
– А кой е Биликлиф?
– Бил е управител тук. Елфрида и Оскар са взели от него техния ключ. Елфрида ми каза, че този старец бил малко досаден, че къщата му била наопаки и че и двамата били малко нелюбезни с него. И че той изплашил всички, защото се разболял сериозно и Оскар трябвало да го закара в болницата. Където е и в момента. Ето го разклонението. Завиваме наляво.
Следите от колите продължаваха. Очевидно пътят беше доста използван. После малко встрани се показа първата къща на работниците в имението.
– Ето тук живее майор Биликлиф - обясни Кери.
Сам беше любопитен и намали, за да погледне. Малка каменна къща, добре построена, със селска врата и два прозореца с кепенци покрив, покрит с плочи. Кратък път водеше от портата към вратата, където беше паркиран стар воксхол, покрит с най-малко двайсет и пет сантиметра сняг, ръждясал, остарял и изоставен.
– Какво потискащо местенце - отбеляза Кери.
– Нищо не изглежда добре, ако е запуснато.
Те продължиха бавно, като чуваха хрущенето на снега в ледените коловози. Пътят се извиваше приказно. На следващия ъгъл се показа къщата на Роуз Милър, която беше съвсем различна. Бе уютна и подредена, с дантелени перденца по прозорците и няколко весели кокошки, които кудкудякаха в малкия двор. Роуз беше запалила камината и торфеният дим изпълваше въздуха с приятно ухание.
Пътят продължаваше да криволичи. Минаха покрай къщата на фермера, от чийто двор се носеше силна миризма на тор. Видяха овце на полето, а после - къщата на пазителя на дивеч. Имаха клетки, зад които изскочиха два шпаньола и залаяха като луди.
– Добре, че не взехме Хорацио - каза Кери. - Щеше да получи удар и да умре.
Отново се показа заливът. Ливадите стигаха чак до водата. Минаха покрай още дървета, после - покрай друга къща, след това дойде северният зид на оградената градина - красива каменна стена с двойни порти от ковано желязо в средата. Зад нея се виждаше голяма дървена барака за трактор, чиито врати бяха широко отворени, а отстрани беше паркиран внушителен изкалян ландроувър с широко отворени врати. Сам спря до него и двамата слязоха oт колата. В този момент от бараката излезе млад мъж с възрастен светъл лабрадор по петите му. Младият мъж беше по гащеризон и галоши. Върхът на ловджийската му шапка беше килнат напред върху носа му.
– Чарли Милър?
– Да, аз съм. Долу, Бренди, и не скачай по дамата. Ти си глупава стара кучка без възпитание.
– Няма проблем - каза Кери.
– О, ако ви окаля с лапите, ще има! - Той се обърна към Сам: -Вие сигурно сте Сам Хауърд.
– Точно така. А това е Кери Сътън.
– Приятно ми е да се запознаем - каза Чарли Милър и се здрависа с Кери. - Оскар ми се обади. Дошли сте за елхата. Тя е в бараката, заповядайте.
Той тръгна напред и те го последваха в тъмната барака, която очевидно служеше за много неща. Сам видя купчина щайги за картофи, купчина нарязани дърва, няколко стари кутии за плодове, репи в мрежести чували. Миришеше на пръст, дървени стърготини и машинно масло. Облегната до стар трактор „Фъргюсън“, беше тяхната елха.
– Оскар каза, че два метра е достатъчно, така че избрах тази. В добро състояние е, няма счупени клони.
– На мен ми изглежда добре.
– По шест лири на метър. Дванайсет лири. Имате ли кръстачка?
– Не знам. Оскар не каза нищо.
– Мога да ви предложа тази. - И Чарли взе от един ъгъл кръстачка от груби дървени летви, сглобени с пирони. - Направи я момчето на фермера, продаваме ги по два и петдесет.
Сам я погледна колебливо:
– Ще свърши ли работа?
– О, да, напълно.
– Добре.
Чарли я сложи до елхата.
– Значи ми дължите четиринайсет и петдесет. - Явно си беше човек, който казваше нещата направо.
Сам се порови за портфейла си и му подаде петнайсет лири.
– Кажете на сина на фермера да задържи рестото. Заслужава го, поне заради предприемчивостта си.
– Ще му кажа - каза Чарли и банкнотите изчезнаха в джоба на гащеризона. - Да ви помогна ли да я натоварим на колата?
– Ако обичате. Свалил съм задните седалки, би трябвало да има достатъчно място...
– Добре.
Кери се обади:
– Чарли, ще бъде ли проблем да се поразходим наоколо? Не сме били в Коридейл досега и искахме да поразгледаме, да видим къщата. Но ако е частна собственост и не е разрешено...