– Люси е основната причина да приема тази работа в Лондон. Тя има нужда от някого до себе си. Някой, който да я изважда от този скучен, затворен и изцяло женски свят, в който е принудена да живее. Изобщо не по нейна вина. Тя наистина няма възможности пред себе си. Трябва да й осигуря такава възможност.
Сам обмисли думите й. После каза колебливо:
– На мен ми изглежда уравновесено дете. Даже ми се струва щастлива.
– Да, защото наистина е щастлива. Тук. С Елфрида и Оскар и с компания. И, разбира се, с Рори Кенеди. Завръщането в Лондон би било ужасно разочарование.
Сам усети, че започва да ненавижда това мислене на лелята. Кери беше прекалено млада, прекалено красива, за да подрежда живота си изцяло около малката си племенничка.
– Сигурен съм, че ще се оправи - каза той. - Тя е достатъчно млада, за да издържи. След време ще намери начин да се измъкне.
– Не - беше решена Кери. - Не познаваш егоистичната й майка. Не може да говориш така.
– Тогава какво ще правиш с Люси?
– О, не знам. Просто ще бъда наоколо. На другия край на линията. Наоколо. Може би за Великден ще я заведа пак някъде. В Корнуол при Джефри. В крайна сметка той й е дядо. Или може би ще отидем на ски. Децата му са достатъчно големи. За пръв път Джефри ме заведе на ски, когато бях на десет години. Толкова ми хареса, че така започна новата ми страст.
– Ще се върнеш ли отново в Обербойрен?
– Не - изрече тя още преди той да бе свършил. - Не и в Обербойрен. Някъде другаде. Ароза, Гринделвалд или Вал д‘Изер.
– Можеш да отидеш и в Щатите. Колорадо или Върмонт. Звучи далеч, но несъмнено ще е по-евтино.
– Върмонт - каза Кери, докато с ръце в джобовете се разхождаше редом с него. - Бил ли си на ски във Върмонт?
– Да, много често. Ходехме с колата в почивните дни.
– Ходехме - повтори Кери. - Със съпругата ти ли?
Това беше. Същината на въпроса, който бяха заобикаляли, моментът на истината, място, от което нямаше връщане назад. Той каза:
– Да, със съпругата ми. Знаеш, че съм женен.
– Да, знам. - Това, изглежда, не я притесняваше.
– Елфрида ли ти каза?
– Разбира се. Мислеше, че няма да ми каже ли?
– Не, мислех, че вероятно ще ти каже. Със съпругата ми сме разделени.
– Елфрида ми каза и това.
– Искаш ли да знаеш мрачните подробности?
– Не особено.
– Мисля, че са важни.
– Разбира се, за теб са важни.
– Мисля, че са важни, защото искам да ме разбереш.
– Да те разбера ли? Толкова зле ли се държа?
– Не. Да. Не спях с всяка срещната, нямах връзки с други жени, но работех прекалено много и не си бях вкъщи прекалено дълго. Не й отделях достатъчно време.
– Тя няма ли си име?
– Дебора. Деби. Винаги я наричах Дебора. Работех в Ню Йорк, отидох в Ийст Хемптън с един приятел през почивните дни, поканиха ни на парти и там я срещнах. Дядо й имаше страхотна къща - земи, плаж, коне, ливади, басейн. Пълен комплект. Оженихме се на моравата в Ийст Хемптън пред къщата на дядо й. Имаше седемстотин гости, както и десет шаферки и десет шафери, облечени като пингвини. Дебора изглеждаше зашеметяващо и аз бях доволен течението да ме повлече, без да мога да се съпротивявам. После купихме в Севънтийнс апартамент, който обновихме изцяло независимо от разходите, и за известно време тя бе щастлива. Но мисля, че след като довършихме ремонта и дизайнерът си тръгна, тогава тя започна да скучае и да се тревожи. Налагаше ми се да пътувам навсякъде из Щатите и понякога, докато ме нямаше, тя се връщаше в Ийст Хемптън, а друг път просто си намираше с какво да се занимава, и се забавляваше.
– А деца?
– Не. Не искаше бебета. Не толкова скоро. Някой ден може би, обещаваше тя, просто не сега. Както и да е, по някое време миналото лято тя отново срещна този мъж. Двамата се познаваха от колежа Той се бе женил два пъти оттогава, но сега беше отново свободен. И Ню Йорк. Богат, мазен, доста глупав. Похотлив женкар. Започнаха „връзка“, както се наричаше простичко в онези времена. Изобщо не допусках, че имат връзка. Така и не разбрах, докато тя не ми каза, че ме напуска, защото иска да бъде с него. Бях съсипан. Не просто защото я губех. А защото знаех, че е затънала по пълен боклук. Знаех също, че той бе такъв човек, който, щом се оженеше за любовницата си, просто създаваше още едно свободно работно място.